Мишел Уелбек - Платформата

Било грешка и тя бързо го осъзнала. Нивото на обучение й се сторило прекалено ниско, справяла се успешно и без никакво усилие с текущия контрол, щяла без да се замисли да получи дипломата си. Успоредно започнала да посещава лекции, които й давали възможността да получи университетска диплома за първо ниво 104 104 DEUG (Diplôme d’études universitaire générales — фр.) — диплома за общо университетско образование, която се получава след две години следване в университетите във Франция и е задължителната първоначална степен на висшето образование при някои специалности и отговаря на степента бакалавър. — Б.пр. по литература и хуманитарни науки. След като си взела дипломата по туризъм, тя се записала за магистърска степен по социология. И тук се разочаровала много скоро. Областта била интересна, сигурно имало какво да се открие, но предлаганите методи на работа, теориите, на които се основавали, й се стрували страшно опростени — всичко воняло отдалеч на идеология, неточност и аматьорщина. Прекъснала по средата на годината, без да получи дипломи, и си намерила работа като агент по продажбите в един филиал на „Куони“ в Рен. След две седмици, в момента, когато възнамерявала да наеме гарсониера, осъзнала — капанът бил щракнал; отсега нататък тя се намирала в света на работещите.

Останала една година в агенцията в Рен, където се изявила като много добра продавачка. „Не беше трудно — каза тя, — достатъчно беше да накараш клиентите да се разговорят, да се заинтересуваш от тях. В крайна сметка хората толкова рядко се интересуват един от друг.“ Дирекцията й предложила място като асистент-организатор на туристически групови екскурзии в седалището в Париж. Трябвало да участва в съставянето на експътешествията, планирането на маршрутите и посещенията, договарянето на цени с хотелиерите и доставчиците на услуги на място. И тук се справила що-годе добре. Шест месеца по-късно отговорила на обява на „Нувел Фронтиер“, която предлагала подобна длъжност. Тогава започнала истинската си кариера. Попаднала в един екип с Жан-Ив Фрошо, млад дипломант от Висшето търговско училище 105 105 НЕС (Haute Ecole de Commerce — фр.) — едно от най-престижните т.нар. големи училища във Франция, където се влиза със специален конкурс и чиято диплома е високо ценена — Б.пр. , който не разбирал почти нищо от туризъм. Той веднага я оценил високо, доверил й се и макар да бил теоретически неин шеф, й дал широко поле за изява.

— Хубавото при Жан-Ив е, че за разлика от мен има амбиции. Всеки път, когато се налага да настояваме за повишаване на заплатата или в длъжност, го прави той. Сега е началник на сектора световни пазари — той отговаря за всички екскурзии, а аз продължавам да съм негов помощник.

— Сигурно си добре платена.

— Четирийсет хиляди франка на месец. Ох, сега всичко е в евро. Малко повече от шест хиляди евро.

Погледнах Валери с изненада.

— Не очаквах такава сума… — казах.

— Защото не си ме виждал никога по костюм.

— Имаш костюм?

— Не ми е много необходим, работя почти изцяло по телефона. Но когато се наложи, да, слагам си костюм. Имам дори и жартиери. Ще ти ги покажа някой път, ако искаш.

Едва тогава осъзнах с леко недоумение, че ще видя Валери отново и че вероятно ще бъдем щастливи. Беше твърде неочаквана, тази радост, изпитах желание да заплача; трябваше да сменя темата.

— Що за човек е Жан-Ив?

— Нормален. Женен, с две деца. Работи ужасно много, носи си документацията вкъщи за през уикенда. Абе, нормален висш чиновник, по-скоро умен, по-скоро амбициозен; но е симпатичен, няма характерови изменения. Разбирам се добре с него.

— Не знам защо, но се радвам, че си богата. Това наистина е без значение, но ми е приятно.

— Вярно е, че успях; имам хубава заплата; но плащам 40% данъци и десет хиляди франка наем на месец. Не съм сигурна, че съм постигнала чак толкова много; ако резултатите ми се понижат, няма да се поколебаят да ме уволнят; вече се случи с други. Ако имах акции, щеше да е съвсем друго, щях да съм наистина богата. В началото „Нувел Фронтиер“ са били просто фирма за попълване на полети на евтини цени. Станали са първият френски туроператор благодарение на идеята за съотношение между качество и цена на екскурзиите им; до голяма степен благодарение на нашата работа, моята и на Жан-Ив. За десет години цената на предприятието нарасна двайсет пъти; тъй като Жак Майо притежава все още 30% от дяловете, мога да кажа, че е забогатял благодарение на мене.