Мишел Уелбек - Платформата

Събудих се в същото положение; беше все още тъмно. Внимателно разтворих бедрата на Валери, за да проникна в нея. В същото време навлажних пръстите си, за да погаля клитора й. Разбрах, че е будна, когато започна да стене. Изправи се на колене върху леглото. Прониквах в нея все по-бурно, усещах, че идва, дишането й се учестяваше. В момента на оргазъма тя се сгърчи и нададе пронизителен вик; после остана неподвижна, като смазана. Отдръпнах се и се излегнах до нея. Отпусната, тя ме прегърна; и двамата бяхме потънали в пот. „Приятно е да те събуди удоволствието…“ — каза тя и сложи ръка върху гърдите ми.

Когато се събудих отново, слънцето бе изгряло; бях сам в леглото. Станах и прекосих стаята. Другото помещение бе наистина много просторно, с висок таван. Етажерки с книги заемаха пространството над канапето. Валери беше излязла; беше оставила на масата в кухнята хляб, сирене, масло, конфитюри. Сипах си чаша кафе и си легнах отново. Тя се върна след десет минути с кроасани и кифлички с шоколад, донесе ги на табла в стаята. „Вън е ужасно студено…“ — каза тя, събличайки се. Сетих се за Тайланд.

„Валери… — казах аз неуверено, — какво намираш у мен? Нито съм хубав, нито забавен; трудно ми е да си представя с какво мога да бъда привлекателен.“ Тя ме изгледа, без да каже дума; беше почти гола, само по гащи. „Питам те най-сериозно — настоявах аз. — Аз съм изхабен човек, не особено общителен, примирен малко или повече със скучния си живот. И изведнъж идваш ти, дружелюбна и обичлива, и ми даряваш огромно удоволствие. Не разбирам. Струва ми се, че търсиш нещо у мен, което нямам. Ще се разочароваш, неизбежно е.“ Тя се усмихна, имах чувството, че се колебае дали да отговори; после сложи ръка на тестикулите ми, приближи лицето си. Веднага ми стана отново. Уви кичур от косата си около ствола на члена ми, после започна да го гали с върховете на пръстите си. „Не знам… — каза тя, без да прекъсва. — Приятно е, че не си самоуверен. Изпитвах силно желание към теб по време на това пътуване. Беше ужасно, мислех за това всеки ден.“ Стисна по-силно тестикулите ми, обвивайки ги с дланта си. С другата ръка взе малко малинов конфитюр и го размаза по члена ми; после започна да го облизва внимателно, със силно изплезен език. Удоволствието се надигаше все по-мощно в мен, разтворих бедра в усилието си да се удържа. Като на шега тя ускори движенията си, притискайки члена ми към устата си. В момента, когато езикът й погъделичка юздицата му, аз се изпразних с все сила в полуотворената й уста. Тя преглътна с леко ръмжене, после обви с устни върха му, за да обере последните капчици. Бях залят от приток на абсолютно отпускане, като вълна, която проникваше по всичките ми вени. Тя отдръпна устата си, изтегна се до мен, а после се сгуши в мен.

— През нощта на 31 декември едва не почуках на вратата на стаята ти; накрая не се осмелих. Бях убедена, че между нас няма вече нищо да се случи; най-лошото е, че дори не ти се сърдех. Хората разговарят много един с друг на тези организирани пътувания, но това е привидно сдружаване, те знаят много добре, че няма да се срещнат повече. Много рядко се започват сексуални връзки.

— Мислиш ли?

— Знам; по този въпрос са правени анкети. Това важи дори за ваканционните клубове, което за тях е дори проблем, защото в крайна сметка това беше най-привлекателното във формулата. От десет години посещението редовно намалява, въпреки че тарифите стават все по-евтини. Единственото правдоподобно обяснение е, че сексуалните връзки по време на отпуска са станали почти невъзможни. Единствените места, които се справят все още горе-долу, са тези, чиято клиентела е предимно от хомосексуалисти, като Корфу и Ибица.

— Добре си информирана по въпроса… — казах аз с учудване.

— Нормално, нали работя в туризма. — Тя се усмихна: — Това също е характерно за организираните пътувания — хората говорят много рядко за професионалния си живот. Пътуването е един вид забавление в скоби, изцяло съсредоточено върху така нареченото от организаторите „удоволствие от приключението“. Участниците мълчаливо се договарят да избягват сериозните теми, като работата и секса.

— Къде работиш?

— В „Нувел Фронтиер“.

— Значи си била в командировка? За да направиш доклад или нещо такова?

— Не, бях наистина във ваканция. Ползвах, естествено, голямо намаление, но си взех отпуска. Работя там вече пет години, а пътувам за пръв път с тях.

Докато приготвяше салата от домати с моцарела, Валери ми разказа за професионалния си живот. През март 1990 година, три месеца преди матурата, започнала да се замисля какво ще учи и въобще какво ще прави с живота си. След много усилия по-големият й брат успял да влезе в училището за геолози в Нанси и току-що се бил дипломирал. Кариерата му на геолог щяла да го отведе най-вероятно в мините или на петролните площадки, във всеки случай далеч от Франция. Той обичал пътешествията. Тя също обичала пътешествията, поне така й се струвало; накрая решила да завърши специално техническо образование 103 103 BTS (Brevet de technicien supérieur — фр.) — диплома за техническо образование, която се получава след матурата и двугодишно обучение в специализираните класове на някои лицеи във Франция. — Б.пр. по туризъм. Струвало й се, че интелектуалното усърдие, необходимо за дълго следване, не отговаря на природата й.