Арчибалд Кронин - Грейси Линдзи

— Такива са твоите планове — каза аптекарят съжалително, — ама мислил ли си какви може да са плановете на прекрасната млада дама?

— Ще я потърся. Беше излязла.

— О, така ли? Какво рядко съвпадение! И къде е тя?

— Откъде да знам — тросна се Дениъл почервенял.

— Очевидно. Откъде ще знаеш, разбира се. — Хей високо се изсмя. — Не си произнасял по-вярна дума в живота си. Откъде… Ха! Ха!… Откъде ще знаеш?

Дениъл придоби озадачен вид.

— Бедни ми приятелю — подхвана презрително аптекарят, — ти наистина си непоправим идиот. Представи си само гнездото на оси, което ще разтуриш, скандала, който ще предизвикаш в почтения град Левънфорд, в който още отеква името на Грейси Линдзи. И ти възнамеряваш да доведеш копелето й тук, пред лицето на всички? Или искаш целият град да те погне по петите заедно с Грейси?

Дениъл упорито сви устни.

— Не мога повече да го оставя в онзи бордей. Какво друго да сторя?

Замълчаха. Аптекарят се бе изтегнал в креслото си, разглеждайки с делови вид и задълбочено тока на чехъла си, който почти бе паднал.

— Е, ще ти кажа какво би могъл да направиш — каза най-после той, отпуснал надолу ъгълчетата на устата си. — И забележи, не се интересувам и за пукнато пени от твоята Грейси Линдзи или от нейното… е… както вече го нарекох. Ала, за бога, просто не мога да те гледам как ще се правиш на глупак, да, и може би нещо по-лошо от глупак. Защото в този град има хора — Моуът, Уолди и неколцина други, които биха ти забили ножа дълбоко, много дълбоко, заради тази работа. — Той се усмихна презрително. — Заради това аз съм почти склонен да ти подам ръка за помощ.

Настана драматична пауза. После Хей, подкрепил се с хапка сладко коренче, подхвана пак:

— Може би в ума си, ако имаш ум изобщо, няма да одобриш моята лодка на езерото. Но все пак! Това момче е полумъртво според твърдението ти, умира за глътка свеж въздух. А що се отнася до хубавата му маминка, колкото по-скоро се разкара от този царствен град, толкова ще е по-здравословно за нея и за всички около нея. Ако познаваше мистър Хармън така добре както мен, можеше да схванеш пълния смисъл на забележката ми. И тъй, ще ти кажа какво смятам да сторя за теб, мой малоумни малък приятелю. Ще ти предоставя моята плаваща вила за момчето и за Грейси и те ще могат да си изкарат там една хубава ваканция заедно, докато ти подготвиш за тях голямото ново място, което сам ще намериш.

Тиха въздишка се отрони от устните на Дениъл, схванал изцяло предимствата на тази идея. Съвсем вярно беше това, което Хей каза за него — че само забърква разни каши, че умът му не сече достатъчно, за да предвижда подробностите и урежда нещата както трябва. Беше се уморил до смърт да обмисля и пресява в главата си всички усложнения, до които водеше това положение, и все пак никога не би му дошло на ум така блестящо и толкова просто разрешение. Ами че то решаваше проблема отведнъж.

— Човече — заекна той със смесено чувство на възхищение и благодарност, — това е гениална идея!

Хей отхвърли благодарностите на Дениъл с махване на ръка и с изражението на личност, надраснала всякакви дребнави емоции на човечеството. При все това той дори благоволи по един пищно високомерен начин да разясни всички достойнства на стъкмения от него план.

И когато след половин час Дениъл се сбогува с него, нещата между тях бяха изяснени. Наистина по един чудесен начин Бог твореше делата си. Кой би дръзнал да се усъмни в ръката на Провидението в такъв момент и в такава нощ? Очите му се насълзиха, докато крачеше по пътя си.

И тогава, тъкмо стигнал до края на Колидж Роу, видя една жена да завива покрай ъгъла пред него и да се изкачва по стъпалата пред номер три. Беше Грейси. Потискайки импулса да й извика, Дениъл се завтече след нея и стигна пред входа на къщата тъкмо когато тя се канеше да затвори предната врата.

— Дениъл! — възкликна тя, изненадана да го види, нерешително притисна ръка към бедрото си, все още държейки ключа. — Как ме изплаши само! Защо си навън по това време?

— А ти, Грейси? — попита я той на свой ред с незабележимо подозрение в тона си.

— Аз? — произнесе тя думата с тон, който сякаш отхвърляше въпроса му. — Бях на концерт.

— С кого, Грейси?

— О, с моя приятел и работодател Франк Хармън.

Тя се усмихна с нова, лека нотка на горчивина. Бузите й бяха поруменели, очите й изглеждаха неестествено блестящи. След това, съзряла изражението на лицето му, тя изведнъж се размекна, навеждайки се към него с импулсивна топлота.