Арчибалд Кронин - Грейси Линдзи

— Заради кого питате?

— За мен, лично.

Оглеждайки внимателно посетителката си, хазяйката изведнъж възкликна в знак, че е направила откритие:

— За бога! Ако това не е Грейси Линдзи! Я гледай ти! Какво те е довело по това време тук? Не живееш ли у леля си?

— Вече не.

— Такава е значи работата.

Добросърдечната вдовица, станала още по-състрадателна от съботната си вечерна порция джин, кимна с глава в пълно разбиране.

— За Кейт Нимо кръвта вода не става, ала само докато не опре до парите. Но почакай, скъпа, Маргарет Глен не е такава. Не, не. Никога не бих допуснала да се говори, че напразно си почукала на моята врата. Баща ти ми беше добър приятел. Низбит Валанс — също. Влизай. Ще имаш стая и си добре дошла.

Изведнъж вдовицата се провикна към чакащия файтонджия:

— Внеси багажа, Том! Отваряй си очите и по-бързо, ако искаш да пийнеш нещо.

По този начин, въпреки всичко, което градът Левънфорд можеше да каже, вдовицата Глен прибра Грейси поради най-простия мотив в света — заради едното добросърдечие — докато Грейси пък дойде при нея, защото не знаеше къде другаде да отиде.

Стаята, към която хазяйката я поведе, беше на горния етаж в задната част на къщата, с висок таван и с тапети на цветя по стените.

— Ето твоята стая, драга моя. Ей сегичка ще ти донеса малко нигъс 16 16 Греяно вино, подсладено и с подправки. — Б.пр. . Изведнъж стана хладно, а ми изглеждаш бледичка и отпаднала.

Вдовицата излезе и след малко се върна с голяма чаша гореща смес от алкохол и вода, изпущаща пара, която Грейси изпи с благодарност. После, уморена след сцената с леля Кейт, объркана и разтревожена от затрудненията, които така ненадейно я бяха сполетели, тя си изми ръцете и лицето, съблече се и се мушна под завивките. Изпаренията на топлия грог, издигнали се до главата й, бързо я приспаха.

На другата сутрин, след като отмина изненадата от това, че се събуди в непозната стая, Грейси се почувства странно спокойна. Имаше си, разбира се, още неприятности, но вярваше, че и те ще отшумят.

Легнала на леглото, замечтана, с ръце под главата, тя чу камбанен звън, който й напомни, че беше неделя. В съзнанието й се оформи внезапен импулс да отиде на утринна служба, както някога, когато беше момиче.

„Дин-дан“ — пееха, камбаните, а звуците им вливаха в нея нов кураж и съживяваха сърцето й. Изпита неудържимо желание да се изправи с лице срещу града и скромно, но смело да се опита отново да спечели онези, които я осъждаха. Тя бързо се облече.

Навън улиците бяха оживени от потоци забързани хора, солидни и съзнаващи достойнството и цената си, насочили се към енорийската църква. Жените с ръкавици и бонета, а мъжете в достолепни черни костюми, готови да срещнат и поздравят съседите си според положението им.

— Дин-дан! Дин-дан!

На ъгъла на Чърч стрийт празнично облечена стоеше мис Патън, изчаквайки приятелката си Робина Стот, жената на кмета.

— Добро утро — присъедини се тя тържествено към Робина. — Днес в църквата ще има голямо посещение! Ето ги Уолди отсреща, с Дейви Мъри. — Тя им се поклони ниско. — Мъри дали не е пак с нов костюм? Май се облича твърде елегантно за син на прислужник.

— Както и да е — забеляза жената на кмета. — Изабел изглежда щастлива. Не е лоша на фигура.

— Ще напълнее като майка си — подсмръкна мис Патън. — Помни ми думата, ще стане дебелана, и то преди да навърши четиридесетте.

— Дин-дан! Дин-дан! — зовяха църковните камбани добрите и милосърдните на молитва.

Изведнъж мис Патън изпусна такова приковаващо вниманието възклицание, че Робина се спря.

— Виж! — възкликна тя. — Погледни, за бога!

Настана мълчание, докато двете жени напрягаха очите си през множеството богомолци към една фигура, която се появи откъм Колидж Роу.

— Както е вярно, че Бог ме е създал — изрече Робина тържествено, — това е Грейси Линдзи!

Вървейки си сама, Грейси постепенно осъзна раздвижването, което предизвикваше около себе си. Хората я поглеждаха, а после отместваха поглед встрани. С възмутено и оскърбено лице мисис Уолди придърпа дъщеря си по-близо до себе си. Мъри като че ли не я забеляза. Мис Крег от шивашкото сдружение тръсна глава с възмущение.

Грейси се изчерви, после побледня. Беше забравила за силата на скандала в една малка общност. Не беше и сънувала, че враждебността на града към нея би могла да бъде толкова жестока и безкомпромисна. Тя наистина се разколеба, но вече беше твърде късно да се оттегли. Изкачи се по широките каменни стъпала и влезе в църквата.