Арчибалд Кронин - Грейси Линдзи

— Да, той още ходи там. Това е неговият начин да работи на Божието лозе. Скромна работа може би, но това все пак е работа за Бога!

Пак замълчаха. Кейт с мъка се сдържаше, напомняйки си колко фатално би било, ако загубеше самоконтрол. Не, не. Тя не трябваше да си позволява да бъде много чувствителна и докачлива. Пък може би и преувеличаваше. Или дори си въобразяваше някои неща. А в края на краищата обществената значимост на посещението на Сюзън Моуът положително беше достатъчна компенсация, която да й помогне да понесе някои дребни обиди и подигравки. Тя се насили да се усмихва радушно.

— Ще пиеш ли чай с мен?

— Благодаря — поклати глава мис Моуът. — Аз съм тук по друга причина. Племенницата ти в къщи ли е?

— Не. Излезе.

— Х-м-м! — Сюзън Моуът отново изпусна от устните си този прокобен звук. — Както ми изглежда, тя доста време прекарва навън.

— Грейси обича да се разхожда.

— Наистина. — Студена усмивка изкриви устните на Сюзън Моуът. — Особено ако си има някого, с когото да се разхожда.

Кейт чувстваше, че губи присъствие на духа. Сърцето й, което често я безпокоеше и което тя всъщност знаеше, че е болно, затупа тежко в гърдите й. Изведнъж пожела да беше горе в стаята си, полегнала спокойно на леглото, поиска й се да се беше скрила, да не беше пускала изобщо Сюзън Моуът в къщата си.

Издума със слаб глас:

— О, това е само старата история, която разправяха против Грейси.

— Старата история! — възкликна гостенката й презрително и обвинително се изправи в стола си. — Кейт Нимо, колкото и да ти е неприятно, има нещо, което считам за свой дълг да ти кажа. Целият град знае, че твоята племенница се е държала безобразно с Дейвид Мъри, опитвайки се да развали годежа му с Изабел Уолди.

Запъхтяното сърце на Кейт подскочи.

— Не мога да повярвам! — простена тя.

— О, не можеш! — отвърна жената на пастора с непоносимо презрение. — Да, но целият град вярва. Видели са ги в Маркинч и няколко пъти в Дъмбрек. А пък аз самата чух Дейви, бедния момък, да й посочва вратата.

Тя замълча триумфиращо, с гордо вдигната глава и ръце на хълбоците.

— Сигурно знаеш, че Грейси Линдзи винаги е била едно безсрамно и безочливо момиче с леко поведение още от първите си дни в колежа. Сега, след като се завърна, е далеч по-лоша. Ако реша да си отворя устата, бих могла да ти разкажа някои нещица, например какви са й намеренията сега, но не — никога не бих допуснала да кажат за мен, че разпространявам скандални клюки. Не, не, аз по-скоро спирам тези клюки и затова съм тук днес, Кейт Нимо.

Останала без дъх, тя пак замълча, за да набере ново, разтърсващо вдъхновение, преди да се втурне по-нататък в словоизлиянието си.

— Ти самата знаеш, че съпругът ти винаги е бил безумно влюбен в Грейси Линдзи, заблеян по нея в класа по изучаване на Библията, когато тя още ходеше с роклички до коленете. Общинският съветник Уолди припомни това на пастора вчера. Ех, лесно е да се каже, че тя е била дете тогава. Само че сега вече не е ученичка. Откакто се е завърнала, той си е загубил ума по нея. Тя влиза и излиза от студиото му по всяко време, той пък държи ръката й, докато се прибират през празното място.

Кейт знаеше, че последното внушение бе напълно фалшиво. И все пак то я съкруши. Дениъл беше такъв вдетинен глупак, че от действията му всеки можеше да си извади погрешни заключения, накърняващи неговото име. Кейт не можеше да мисли свързано и поне за момента волята й за борба я напусна. Цветът изчезна от лицето й и то стана съвсем сиво. Тя седеше безпомощна, докато жената на пастора се изправи и като надяваше с резки, силни движения ръкавиците си, произнесе облекчена финалните си думи:

— Съжалявам, че трябваше по този начин да ти изкажа мислите си, Кейт Нимо, но бях наясно, че това е мой дълг… Може би все още си в състояние да направиш нещо. Бъдещето ще покаже. Но нека ти напомня нещо съвсем просто и ясно. Наше е задължението да мислим и закриляме младите хора, порядъчните и богобоязливи младежи като моя син и приятелите му. Така че, ако ти не вземеш мерки да спреш този открит скандал в града, тогава, повярвай ми, други ще се погрижат за това!

Кейт не отговори. Като в някаква мъгла осъзна, че Сюзън Моуът й хвърли последен съжалителен поглед, после се обърна и величествено се понесе навън от стаята. Не, Кейт не би могла да се помръдне, дори ако от това зависеше животът й. Едва когато входната врата се затръшна, тя проумя изцяло, че посетителката й вече си е отишла.

Шумът от затварянето на вратата я извади от вцепенението й. Тя потрепери като обляна с леден душ и по нея бавно премина вълна от неописуеми емоции. Може би сега за пръв път тя осъзна какво й беше казано.