Арчибалд Кронин - Грейси Линдзи

Да й бъдат наговорени такива неща в собствената й къща, и то измежду всички хора — от Сюзън Моуът! Вълна след вълна я обливаха — болка, горчивина и унижение — о, най-много от всичко унижението!

Не че тя вярваше в обвинението, отправено към Дениъл. Твърде добре го познаваше — по-точно твърде много го обичаше — за да повярва, че е способен на това! Ала достатъчно беше, че в своята привързаност и обич към Грейси той бе дал повод на клеветническите езици да злословят. А дали това беше само привързаност като към свое дете? През целия й живот той е бил влюбен в Грейси, беше казала жената на пастора. Болезнен пристъп на ревност заяде гърдите й.

Колкото до Грейси — дошла тук неканена с милите си, ласкави обноски и усмихнато лице — от нея произхождаха всички неприятности, тя беше в дъното на всичко. Тъмен гняв се надигна в сърцето на Кейт, а в очите й заблестяха сълзи. Щеше да даде на Грейси да разбере, да, също и на Дениъл. Тя не беше жена, която можеха да третират по такъв начин.

— Грейси! — викна изведнъж тя с неестествен глас.

Отговор не последва. Племенницата й не се беше прибрала още.

Кейт отиде и седна до прозореца. Със свити в юмрук ръце, дишайки учестено и тежко, тя зачака.

Припадаше вече здрач, когато Грейси се върна. Влезе през портичката и прекоси малкия двор. Входната врата се отвори почти безшумно и тя се вмъкна в антрето със замислено и тъжно изражение, отпусната, сякаш беше много уморена. Остана за момент неподвижна, после свали лекото си манто и тихо се запъти по коридора с намерението — така изглеждаше — да стигне незабелязано до стаята си. Направи само няколко крачки и изведнъж се спря при вида на Кейт, застанала пред стълбището и препречваща пътя й.

— О, ти ли си, лельо Кейт? Стресна ме.

Кейт не отговори. Стоеше там, стиснала с една ръка перилата на стълбището, а другата бе притиснала до хълбока си. Лицето й не можеше да се различи добре, но изглеждаше каменно между сенките в антрето, а тялото й странно вдървено.

Погълната от собствените си нерадостни мисли, Грейси не забеляза необичайното в маниерите на леля си. Пристъпи крачка напред.

— Ще се кача горе, лельо Кейт. Няма да вечерям.

Кейт сграбчи още по-силно перилата. Гласът й, проправящ си път през бурята, която бушуваше в гърдите й, прозвуча сподавено ядно:

— Без вечеря! Колко жалко! Не би ли желала да ти сервирам нещо в стаята? Може би печено пиле и чаша шери?

Необичайната й ирония първоначално не постигна целта си — Грейси се взря в леля си удивена и объркана.

— Не би ми коствало абсолютно нищо, нали разбираш. Защо да не си поръчаш яденето горе? За мен е чест и привилегия да те обслужвам — продължаваше Кейт, сега цяла трепереща неудържимо.

Неспособна да поддържа повече саркастичния си тон, тя избухна:

— Къде си била?

Настана пауза. Грейси бавно отговори:

— Разходих се с кола до езерото.

— Кой беше с теб?

— Франк Хармън. Но всъщност, лельо Кейт…

— Не ми отвръщай! — сряза я накъсо Кейт с креслив тон. — Достатъчно съм ти се наслушала. С големите ти очи и твоите мили и ловки маниери. В тази къща повече няма място за нас двете едновременно. Разбираш ли какво ти казвам? Със или без вечеря качвай се сега в стаята за тази нощ. Утре обаче трябва да си намериш друга квартира!

Настана пулсиращо, напрегнато мълчание. Сега Грейси можеше да види лицето на леля си и видът му я накара да прекара ръка над очите си, сякаш за да пропъди един образ, който не можеше да е действителен. Изведнъж я осени една мисъл.

— Ако мислиш, че не ти давам достатъчно, бих могла да внасям по две лири седмично.

Уязвена там, където беше най-ранима, Кейт се начумери още повече.

— Аха, мислиш, че парите са причината? Е, имаш грешка. Можеше да останеш тук и без да внасяш нищо, ако само се държеше добре. Но сега… сега не бих могла да те приема дори да ми предложиш цяло състояние.

Изражението на Грейси беше станало хладно. Тя изрече с твърд тон:

— Може би ще ми кажеш какво съм сторила?

Това вече дойде прекалено много за Кейт. Заслепена от гняв и безпомощност, тя напълно загуби самообладание.

— Сторила?! Като ме ли не знаеш. На Дениъл и на мен ти донесе само срам и унижения с твоите скандални истории и флиртове. Целият град говори за теб… и за нас.

Грейси не отговори веднага. В полумрака лицето й изглеждаше необичайно бледо. Очите й, големи и тъмни на фона на това лице, изглеждаха като очи на ранена птица.

Най-сетне тя рече тихо:

— В такъв случай, лельо Кейт, е по-добре да си тръгна още сега.