Арчибалд Кронин - Грейси Линдзи

— Хайде, Изабел! Да оставим баща ти и Дейвид да изпушат пурите си. След това ще дойдат при нас в гостната.

— Но, мамо — протестира Изабел с увиснала устна, — предпочитам да остана с Дейвид.

— Тц-тц — намеси се Уолди, като погледна дъщеря си с обич, но и с несъгласие. — Положително можеш да го оставиш за минута, скъпа.

— Тогава позволи ми да му запаля пурата! — нацупи се тя.

Пресегна се към голямата сребърна табакера и изпълни цяла церемония, забравяйки, че баща й също искаше да пуши, докато накрая майка й с укор й подвикна от вратата:

— Пурата на баща ти, Изабел, ако обичаш !

Когато двамата мъже останаха сами, Уолди, захапал пурата между влажните си устни, смигна много приятелски и по мъжки на Дейвид. После извади уискито от бюфета, наля по една глътка за двамата и с въздишка се облегна назад в стола си, заобиколен с останките от богатия пир. Добре охранен гражданин с пръсти, заиграни в златната верижка на изпъкналото шкембе, и с крак, подрусващ се ритмично под масата.

— Е, за наше здраве! — произнесе той обичайния си тост, добавяйки, преди да отпие: — Кой е като нас!?

Настана пауза, през която Уолди, замислен, дълбоко пое дъх над чашата си.

— Знаеш, Дейви — възкликна той изведнъж, — много обичам Изабел. Тя е хубаво момиче.

Мъри неловко пое чашата си от ръката му.

— Като помисля — продължи Уолди, — много обичам и теб самия, момчето ми. Хайде, хайде, не ме прекъсвай! Говоря това, което мисля. Радвам се, като гледам как се справяш с работата. И забележи, макар че, изглежда, не би трябвало да споменавам този факт, аз бях този, който ти даде началния тласък. Ако постъпваш правилно и имаш мен зад себе си, не би могло и да се предвиди до какви висоти можеш да стигнеш един ден.

Той изкусително снижи гласа си:

— В края на краищата тази адвокатска практика е само средство към целта. Ти и аз можем да станем партньори един ден, Дейви, ако с общи усилия заедно изкачваме стръмнините.

Мъри, с очи още приковани в покривката на масата, измърмори неразбираемо някаква благодарност и при тази мисъл сърцето му заби по-бързо.

— Виждаш — продължи Уолди сърдечно и откровено, — че моето момиче е влюбено в теб, Дейви. Тебе иска. Тя е нашето агънце, разбираш ли. Не бих допуснал тя да се разочарова, дори за всичкото злато в Китай. Ето затова — Уолди се усмихна и доля още уиски в чашите, — ето затова се разтревожих от една малка информация, която днес стигна до ушите ми.

Мъри усети, че сърцето му пропусна един удар.

— Каква информация?

— Мога да бъда откровен с теб, Дейви. Чух, че продължаваш да се срещаш с онази жена, Линдзи.

Мъри се изчерви до корена на косите си, въпреки че това едва ли го изненада неподготвен. Отговори бързо, с оправдателен тон:

— Знаеш какъв клюкарски град е Левънфорд.

— Да, да, знам — отвърна Уолди със съчувствен смях, от който Мъри се изчерви още повече. Устните му се изкривиха в нервна гримаса.

— Това е съвсем преувеличено. Виждал съм я веднъж или два пъти.

Уолди пак се засмя.

— Разбира се. Няма и зрънце истина в тази мълва. Що за глупост! Но забележи, на мен никак не ми беше приятно да я чуя. И разбира се, трябваше да го споделя с жена ми. Излишно е да ти казвам, че Изабел не знае и думица за това.

— Радвам се, че е така. — Дейви гледаше встрани и нещо го накара да добави: — Макар че всичко е дяволски абсурдно.

— Да, да, дяволски абсурдно — съгласи се с благ глас Уолди, — но все пак искам да поговорим за това. Виждаш ли, лекарството е съвсем просто.

Пак настана мълчание, после Мъри вдигна глава, посрещайки с голямо усилие и вътрешна борба погледа на предприемача. Зад престорената веселост и добродушното приятелство на тези дълбоко хлътнали очи той усети внезапно предизвикателство, усети заплаха, която беше невъзможно да пренебрегне.

— Какво лекарство? — измърмори Дейви.

— Много просто, момчето ми — изрече бавно Уолди, — трябва да определим датата на сватбата.

Зъбите му бяха твърдо стиснати, но гласът му, който изпускаше думите като капки, бе гладък като масло.

— Кога ще направим венчавката?

Пръстите на Мъри, обгърнали чашата, се вдървиха. Той разбра всичко. Колко ловко го беше подвел Уолди под мазната преструвка, че вярва в опроверженията му! По дяволите! Предприемачът не беше прост. Всичко знаеше. В това нямаше грешка! А сега и заплахата зад кадифения му глас бе непогрешимо истинска. Уолди обичаше своята Изабел. И бог да е на помощ на човека, който би й изменил.