Арчибалд Кронин - Грейси Линдзи

С горчивина и често с болезнен самоанализ, който обикновено тревожи този тип хора, Мъри си казваше, че има душа на поет и сърце на авантюрист. Липсваха му все пак качествата на делови мъж, които биха му спечелили високата оценка на Уолди и приятелите му. Мразеше раболепните усмивки и почтителното отношение, запазени за богаташите в малкия град, и презираше дребните им интриги. Ала как би могъл да устои на изкушението да вземе и той своя дял от хубавите неща, които му се предлагаха? Пресметлив и умен, той знаеше как да работи в своя изгода. Но си обещаваше, че веднага щом би могъл да си го позволи, би се върнал към насладата, която му носеше поезията.

Отвратен от себе си, Мъри захвърли писалката. Не би могъл да работи повече тази нощ. В този момент чу стъпки отвън и в стаята забързано влезе Алекс Уолди.

— Знаех си, че ще те намеря да работиш — каза той. — Време е да затваряме кантората.

Мъри сведе поглед от страх да не се издаде.

— Тъкмо привършвах за днес.

— Това е добре. Твърде многото работа затормозва духа. Хайде да вървим тогава. Колата ми е отвън и вкъщи ни очакват.

Мъри с безизразно лице започна да подрежда книжата си, докато Уолди се заразхожда напред-назад. Беше с четвъртита фигура, тежък мъж със сипаничаво лице и хитри малки очички. Невъзможно му беше да стои неподвижен на едно място.

Дейвид най-сетне беше готов и двамата напуснаха кантората. Отвън дневната горещина бе отстъпила място на приятен хлад. Уолди загърна коленете на Мъри с одеялото с показна загриженост и двамата потеглиха с колата към Ноксхил.

От време на време изпод добродушната си маска Уолди като че ли стрелкаше мълчаливия си спътник с остър и потаен поглед. Ала външно предприемачът беше по-сръчен от всякога. И в един момент забеляза с интимен тон:

— Нашата „работица“ с Ленглоун напредва май добре, а?

Сянка на отвращение премина по лицето на Мъри, но той кимна с глава в знак на съгласие.

— Документите ще бъдат готови за подпис утре.

— Добра работа, Дейвид! — похвали го Уолди.

Дейвид не каза нищо.

„Работица“ — един шотландски евфемизъм 13 13 Смекчен, олекотен израз. — Б.пр. за ловък и засукан финансов удар в бизнеса, се отнасяше за покупката на седемдесет акра 14 14 Мярка за повърхнина, равна на около 4 декара (4046 кв. метра). — Б.пр. земя, на която, ако е дал бог, би се построил новият завод за светилен газ. Ленглоун, отруденият градинар, комуто принадлежеше земята, сега я продаваше на безценица. Мъри, като агент на Уолди, бе купувачът.

Скоро цената на тази земя щеше да се увеличи най-малко двайсет пъти и впоследствие Мъри щеше добре да спечели при разплащането.

Като финансиращ проекта Уолди щеше да се погрижи за това. Ето кое беше предимството, помисли си Мъри с горчивина, от покровителството на бъдещия му тъст.

Александър Уолди несъмнено беше човек, на когото можеш да се опреш. Той контролираше по-голямата част от деловия живот на Левънфорд и интересите му преливаха отвъд границите на града до няколкото застроени тераси с къщи в Далрич. Притежаваше още и два малки товарни кораба, които извършваха крайбрежни плавания до Кембълтаун. Държеше контролен пакет акции в левънфордската фабрика, в заводите за бои в Дарък и дъскорезницата в Гаршейк.

За разлика от стоките, които произвеждаше и с които търгуваше, и които често биваха от най-лошо качество, Уолди имаше мото за личните си притежания: „Нищо друго, освен най-доброто“. И къщата му — постройка от сив пясъчник в стила на шотландските барони, заобиколена от тераса с настлан едър пясък и кръгли лехи с червени герании — в пълна мяра изразяваше тази пищна философия.

Вътре мебелировката бе масивна и тежка. Трапезарията специално, в която Уолди въведе Мъри веднага след пристигането им, се отличаваше с масивен бюфет, достигащ почти до тавана, с две огромни глави на елени — застреляни не от Уолди — на стената, комплект резбовани столове от черен орех и тежка маса от същото дърво, сложена за вечеря.

Въпреки тази вдъхваща страх величавост, Уолди, както много други създали се сами люде, считаше простотата си за добродетел. Любимата му фраза беше: „Приемете ни каквито ни виждате“, и тази нощ, по обичайния си грубичък маниер, той не държеше на церемониите.

— Жено, готова ли си за нас? — извика Уолди на жена си, после с усмивка обясни на Дейвид: — Сигурно са горе, издокарват се.

Все пак почти веднага Изабел и майка й слязоха долу. А след като си размениха обичайните поздрави и ръкостискания, Уолди потри ръце и се засмя: