Арчибалд Кронин - Грейси Линдзи

Когато влязоха в антрето, откъм гостната долетя плътен мъжки глас, последван от смеха на Грейси, онзи само неин чаровно предизвикателен смях. С облечената си в ръкавица ръка Кейт отвори вратата. Франк Хармън, много елегантен, в късо пардесю и карирана жилетка отдолу, с жълти шофьорски ръкавици от чортова кожа на коленете, се беше отпуснал в най-хубавото кресло, ласкателно усмихнат и сърдечен, с чаша шери в силните си пръсти и чиния бисквити до лакътя. На ниска табуретка недалеч от креслото седеше Грейси, облечена в една от най-хубавите си следобедни рокли. Чашата й шери стоеше на малката масичка до нея.

Гледката бе така неочаквана, така завършено интимна, че Кейт не знаеше как да реагира. От една страна, разгневи я това, че завари Грейси да играе на домакиня в свещената й гостна и безгрижно да разлива шерито — което тя поднасяше само в най-тържествени случаи — че и самата Грейси да го пие. От друга страна, гордостта й все пак беше поласкана — къщата й да бъде посетена от мъж с общественото положение на Хармън. Агентът не само беше състоятелен човек — говореше се, че имал голям пакет акции в компанията „Кедив“ — но и свободно се движеше във висшето общество на Левънфорд, вечеряше например у сър Джон Ралстън и беше много търсен компаньон и събеседник. Бледа руменина изби по землисто сивите бузи на Кейт. В смущението си тя се покашля.

Грейси изви глава и веднага скочи на крака с весело и усмихнато лице, без следа от неудобство или притеснение.

— Лельо Кейт… свако Дан… познавате мистър Хармън, нали? Посети ме следобед и тъй като не пие чай, предложих му нещо освежително. Да ти налея ли чашка?

— Не, благодаря. — Кейт не можа удържи едно кисело присвиване на устните си. — Не бих и помислила да пия през следобеда.

— Шерито положително е лека напитка, госпожо — енергично протестира Хармън. — Ами че на Изток… — Гласът му секна, навярно удържан от предупредителния поглед на Грейси. Взе си бисквита и спокойно и миролюбиво я захруска със силните си бели зъби.

— Както разбирам, в Индия сте познавали нашата племенница — забеляза Кейт с по-благ глас.

— Да, наистина, госпожо — потвърди Хармън любезно, — макар и по-бегло, отколкото бих желал. Обикновено моите посещения в Калкута не бяха за дълго, но бунгалото на вашата племенница винаги беше оазис за пътешественика в такива случаи.

— О, Франк — извика Грейси със засмени очи, — ти си такъв лукав ласкател. Ала ти прощавам, защото си и скъп, добър приятел.

Нейният тон, възбуден и малко невъздържан, накара Кейт и Дениъл да се вгледат в Грейси с по-голямо внимание. Особено Дениъл бе объркан и донякъде обезпокоен да открие изведнъж, че племенницата му беше в толкова близки отношения и че си говореше на малко име с агента на „Кедив“.

Хармън имаше репутация на весел ерген и отличен кавалер за дамите. За него се носеха и една-две странни истории, може би по-скоро клюките на малкия град, които често биват свързани с човек като Хармън — пришълец в окръга, който пътуваше много и често и чието домакинство се състоеше от малък апартамент в хотел „Касъл“. Освен факта, че веднъж го беше видял да бие дивашки едно куче заради някаква пакост, Дениъл не би могъл да каже нищо лошо за човека, но все пак го отбягваше като някакво зло.

— Франк ми предложи служба в компанията „Кедив“ — обяви Грейси с повече чувство от обичайното. — Добро работно време и щедра заплата. Не е ли това много мило от негова страна?

— Наистина много мило — съгласи се Кейт с бързо променен, доволен глас.

— О, това е нищо — възпротиви се Хармън. — Само съм щастлив, че мога да й бъда полезен.

Той погледна златния си часовник с покрит циферблат и се изправи.

— Сега, ако ме извините, трябва да си вървя. Имам една среща в корабостроителницата. Когато дойде лятото и времето се позатопли още, ще трябва да ми разрешите да ви откарам до езерото, мисис Нимо. Моята малка кола вози чудесно… Гарантирам ви, че няма да закъсаме по пътя.

На сбогуване се ръкува с всички — солиден, много любезен мъж, после си сложи ръкавиците и Дениъл го изпрати до вратата, а когато шумът от мотора на колата заглъхна, остана така за момент да подреди мислите си.

Добре беше, да, чудесно бе, че Грейси щеше да има постоянна работа. Не биваше да позволи антипатията, която той изпитваше към Хармън, да оцвети преценката му. Това беше първата съществена стъпка към целта му Грейси да уреди живота си отново. Колкото до следващата стъпка, той, Дениъл Нимо, трябваше да осигури осъществяването й. В края на краищата можеше да се очаква някакво затруднение, но едва ли щеше да има други след неуспеха, който бе претърпял в Пърт. Открити оставаха и други начини, по които можеше да подходи. Би могъл да помести обявление в уинтънските вестници, да предложи възнаграждение, дори да пише до околийския полицейски началник.