Арчибалд Кронин - Грейси Линдзи

От тези размишления той се почувства по-уверен и в него бавно се надигнаха отново оптимизмът и съобразителността. На всяка цена щеше да открие детето на Грейси, единственото средство, от което би се стабилизирала и улегнала неговата малко вятърничава и своенравна, но възлюбена племенница. Той се обърна и бързо влезе в гостната.

Кейт вече бе разчистила доказателствата за безпрецедентното угощение. Остана само гарафата с шери, която изглеждаше като смъмрена и наказана, макар и върната на старото си почетно място върху бюфетчето.

Беше фактически празна повече от половината и докато разсеяно разучаваше сериозното изтощение на гарафата, изведнъж през ума му мина подозрението, че Грейси сигурно си е пийнала повече от едната чашка, която гостоприемството изискваше. Хвърли бърз поглед към нея. С поруменели бузи и светнали очи, тя бе седнала при пианото и си свиреше бърз валс.

Няколко седмици времето се задържа хубаво и месец юли настъпи с горещини. По прозорците на града се появиха навеси срещу слънцето, а водополивачката започна да обикаля по павираните улици.

Една петъчна нощ към средата на месеца Дейвид Мъри работи до късно в кантората си на Чърч стрийт. Кантората не беше просторна, но излъчваше известна солидност и уседналост. Високото бюро бе изработено от фин махагон, обковано с тежки месингови парапети, а старомодната каса, взидана дълбоко в стената, изглеждаше достатъчно здрава, за да издържи всякаква обсада. Двата прозореца, отварящи се към глухата уличка покрай църквата, бяха закрити от тъмен метален параван, на който с потъмнели златни букви бе изписано „Уолди и Уолди — адвокати“. Същите имена, почти изтрити от лъскане, се четяха и на месинговата табелка на вратата.

Фирмата била основана от Арчибалд Уолди преди повече от петдесет години, после известно време била ръководена от сина му Александър. Алекс обаче проявил по-голяма наклонност към търговията и се заел с предприемачество, като постепенно изоставил адвокатската си практика, а успехът му надминал всички очаквания. Това най-вече бе дало шанс на Мъри.

Изявите на Дейвид като студент по право бяха блестящи. Той нямаше нито пари, нито обществено положение. Баща му, който умря млад, беше прост прислужник в общината, ала Дейвид притежаваше онова неоценимо качество на младите шотландци — не просто ум, но също прилежание и упоритост. Той бе спечелил всички стипендии, които му се предлагаха, и взе степента си с отличие. И тогава просто от това, че беше постъпил за „чиракуване“, без да плаща за обучението си при „Уолди и Уолди“, произлезе и шансът му.

Дейвид със своето будно, открито лице, със старанието си да задоволи, с неуморимата си прилежност беше обичан от всички.

— Да — често отбелязваше Уолди покровителствено и със самодоволство, — нашият Дейви е ненаситно лаком за работа.

Напоследък все пак за Мъри беше трудно да се концентрира. Имаше да изпълнява задание, бюрото му бе отрупано с месечните отчети на околийската служба „Водно стопанство“, а мислите му все бягаха от цифрите.

Седеше с нервна гримаса, рошейки с пръсти черната си коса — навик, останал му от студентските години — и мислеше, да, мислеше за Грейси. Защо, о, защо се беше оставил да бъде отново замесен с нея? Не беше разумно, всъщност беше дяволски глупаво. И все пак тя беше толкова хубава, така сладка, че направо изтръгваше сърцето на мъжа от гърдите му. Беше в действителност единствената жена, която бе обичал.

На техните тайни срещи той чувстваше, че сякаш живее в друг свят, където парите, положението, перспективите, където всъщност цялата му кариера не струваха и жълта стотинка пред топлото излъчване на очите й.

Мъри простена и погледът му се отмести към снимката в кабинетен формат на Изабел Уолди в новата си сребърна рамка, поставена право срещу него на бюрото. Захапа перото си с намръщено лице. Всъщност Дейвид не гледаше снимката. Гледаше себе си и образът, който виждаше, едва ли бе обичайният, с който се представяше пред обществото в града.

У Мъри живееха две личности, и то в конфликт, който непрестанно се изостряше. Едната личност беше емоционална, мечтателна, утопична, другата — с ловък, хитър и пресметлив характер, решен да успее на всяка цена. В университета Мъри беше чел стиховете на Робърт Танахил 11 11 Робърт Танахил (1774 — 1810) — шотландски поет. — Б.пр. и водил дебати във Фабианското общество 12 12 Организация на английски социалисти, основана в 1884 г., поставила си за цел установяване на социалистическия строй с постепенни реформи, без революция. — Б.пр. . Сега, макар че от време на време носеше за показ старата си фабианска вратовръзка, той имаше и други вратовръзки с по-умерена и улегнала разцветка, които носеше на срещите си с общинските съветници в градския съвет и когато обсъждаше с Алекс Уолди плановете за новата газова компания в Ноксхил.