Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

Барас се наклони през масата към капитан Дъглас. Двамата разговаряха продължително. После Дъглас кимна с глава утвърдително, изпъчи рамене и почука силно по масата с пръсти.

Дъглас обходи бавно залата с тъмносините си очи, след това и лицата на съдебните заседатели. Тогава заговори високо, всеки да може да го чуе.

— Това дело е особено болезнено — каза той, — тъй като засяга сина на нашия уважаван председател, човек с толкова големи заслуги към съда. Фактите са много ясни. Тоя млад мъж, Артур Барас, заема една несъществена служба в „Нептун“ и подлежи на военна повинност. Останалото ви е известно, няма нужда да го повтарям. Но преди да пристъпим към разглеждане на делото, аз трябва да подчертая моето лично уважение към мистър Барас баща, защото той със завидна смелост и родолюбие не се поколеба да изпълни своя дълг в разрез със своите бащински чувства. Аз с пълно основание мога да кажа, че ние всички го уважаваме и го почитаме за добрите му дела в живота.

Присъстващите в залата избухнаха в ръкопляскания. Никой не направи опит да ги ограничи, и когато те свършиха, капитан Дъглас продължи:

— Достатъчно е призованият само да заяви, че признава задължението си да служи във войската и веднага ще му бъдат признати всички права на военно обучение и напредване във военната служба.

Капитанът погледна през залата към Артур със суров, изпитателен поглед. Артур накваси с език сухите си устни. Той разбра, че от него очакват да даде отговор. Младежът събра сили и заяви:

— Отказвам да служа във войската.

— Това сериозно ли го говорите?

— Напълно сериозно говоря.

Последва едва забележима пауза, после Джеймс Рамедж издаде глава войнствено напред и запита:

— Защо отказвате да воювате? — Разпитът бе започнал.

Артур отправи очи към дебелия врат на месаря и отговори с едва доловим глас:

— Не искам никого да убивам.

— Но защо? — настоя Рамедж. Той беше убил толкова много живи същества в своя живот, че не можеше да разбере подобни загадки.

— Против моята съвест е.

Мълчание. После Рамедж каза грубо:

— О, премного съвест е вредно за когото и да е.

Реверънд Инок Лоу, енорийския свещеник, висок слаб човек с мъртвешко лице с грамадни ноздри и малка заплата, побърза да се намеси.

— Вижте какво — обърна се той към Артур. — Вие сте християнин, нали? Няма нищо в християнската религия, което да е против законното убиване в служба на отечеството.

— Не съществува законно убиване.

Реверънд Лоу издигна костеливата си глава:

— Какво искате да кажете?

Артур бързо отговори:

— Аз не мога да си представя Исус Христос да вземе един щик и да го забие в корема на някой германски войник. Не мога да си представя Исус Христос, седнал зад една картечница, да коси невинни хора.

Реверънд Лоу се изчерви от ужас. Думите на Артур го поразиха страшно много.

— Това е богохулство — промълви той.

Настъпи мълчание. Всички на масата, изглежда, очакваха сега да чуят Барас, а самият Барас, изглежда, очакваше самия себе си. Той изведнъж се покашля, да прочисти гърлото си. Очите му светеха, страните му бяха леко изчервени. Той втренчи поглед над главата на Артур.

— Отказвате ли да признаете необходимостта от това голямо национално напрежение, тоя гигантски световен конфликт, който изисква жертви от всички ни?

Когато баща му заговори, Артур отново затрепери, отново се почувства жалко скован от съзнанието за собствената си слабост. Той почувства копнеж за спокойствие и смелост, за силата да се изкаже решително и красноречиво. Но вместо това устните му потрепериха, той можа само толкова да изрече:

— Аз не мога да призная необходимостта да се струпват хората на стада, да се избиват едни други, нито необходимостта от глад и бедност за милиони жени и деца в цяла Европа. Особено когато се знае за какво се води тая война.

Лицето на Барас се изчерви още повече.

— Тая война се води, за да се сложи край на войната.

— Винаги така се говори — заяви Артур с повишен тон. — По същия начин ще накарат хората да се избиват и когато започне следващата война.

Барас започна да чука нетърпеливо с пръсти по масата.

— Каква е истинската причина на вашия отказ да постъпите в армията?

— Казах ви — отговори Артур с бързо поемане на дъх.

— Боже господи! — намеси се Рамедж. — Какво приказва той? Какво приказва със заобикалки? Или да говори ясно, или да си затваря устата.

— Обяснете се — каза Реверънд Лоу на Артур с един вид бащинско съжаление.