Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

Джо сложи весело слушалката, стана, нагласи шапката си на една страна, заключи бюрото и излезе. Той прекоси шумната улица, влезе във Фаунтен, отиде на бара, кимна на една страна, на друга, навсякъде. Всичко го познаваха… него… Джо Гаулън… агент по обзалаганията… Биг Джо Гаулън.

В пет часа Джо се завърна в бюрото.

На връщане той си купи едно специално издание и прегледа списъка на надбягванията със самоуверено спокойно око. Както се очакваше, Хайдранджия никъде не се срещаше между победителите. Фулбрук го имаше четвърти в една група от шест участници. И Суит Орб бягал.

Щом седна на работната си маса, Джо прегледа сметките през деня, вдигна телефона и позвъни до Тайнкасъл.

— Ало! Там ли е Дик Джоби? Ало… какво? Мистър Джоби излязъл рано… о, тогава ще го потърся утре сутринта.

Значи тъй, Дик излязъл рано. Нищо чудно, помисли си Джо, Дик не може да е имал много приятен ден. Той стана, засвири с уста, оправи весело вратовръзката си, но… тъкмо в тоя момент вратата се отвори и Дик Джоби влезе в стаята.

— О, здравей, Дик, каква приятна изненада… аз не те очаквах…

— Затваряй си устата, Гаулън, и сядай долу! — Дик Джоби посочи стола спокойно и самоуверено.

Долната челюст на Джо увисна.

— Но, Дик, приятелю… — В тоя миг лицето на Джо стана зелено. Зад Дик Джоби в стаята влезе младия Трейси, а зад Трейси — един извънредно широкоплещест мъж със зачервено лице, с извънредно широки рамене и сурови, жестоки очи. Мъжът с широките рамене затвори вратата след себе си и се облегна внимателно на нея. Младият Трейси нямаше вид на глупак, както обикновено; той извади цигара, запали я и впи очи безпощадно в Джо.

— Гаулън — каза Джоби, — ти си един мръсен, подъл мошеник.

— Какво?! — Джо се изправи и направи отчаян опит да се спаси с блъф. — Просто съвпадение, Дик. Какви ги приказваш? Аз току-що ти звъних в Тайнкасъл, исках да ти кажа, че съм забравил да ти съобщя за Хайдранджия. Неговият облог… — Той посочи към Трейси с все по-голямо възмущение. — Вярвай в Бога, Дик, бях го забравил и ти позвъних още щом си спомних за него.

— Не си хаби приказките, Гаулън. Ти не си ме лъгал само днес. От един месец насам Трейси е залагал при тебе. Изгубил е досега тридесет и пет лири, а пък аз не съм видял от тях нито стотинка.

— Какво? — изрева Джо. — Той ли казва това, той, тоя мръсен лъжец! Не го вярвай, Дик. Мръсна лъжа е. Моята дума е…

— Стига си дрънкал, Гаулън — обади се Джоби за трети път, почти нехайно. — Трейси е мой човек. Той работи от един месец насам с всички мои клонове, както правеше и с теб. Ти за какъв ме смяташ? Да не мислиш, че не проверявам всичко? Всичко, глупако! Аз знаех, че ме крадеш. Имаше си добра работа и добро бъдеще. Но сега се свърши вече, счупи си главата, мръсен мошеник такъв!

Свършено е с мене , мина през ум на Джо. Обзе го ярост. Той се разкряска:

— Внимавай кого наричаш мошеник. Мога да те дам под съд за това… Аз… — Той се задави от гняв. Би могъл с един юмрук да повали Джоби на земята, но бяха трима. Дявол да го вземе, трима души. Сетне Джо изтръпна, ледени тръпки го побиха.

Джоби се дръпна настрана с движение на отвращение и каза:

— Джим, претърси го!

Джим се отмести от вратата, пристъпи напред с твърди стъпки и с впити в Джо очи, като че ли имаше намерение през стена да минава. „О, боже мой! — помисли си Джо, — ще ме омеси като тесто.“ Внезапно го обзе ярост. Той се сви назад и изведнъж замахна с всички сили. Ударът попадна в брадата на Джим, но срещна сякаш стомана. Джим наведе главата си, подобно на бик, и се нахвърли с всички сили върху Джо.

Три минути подът на бюрото се тресеше под тежките стъпки на двамата мъже. Всички усилия на Джо бяха напразни, ръцете му удряха сякаш в каменен зид и той най-сетне се простря на пода с цялата си дължина. Джо се изтегна на пода без сили, Джим седна върху гърдите му. Няма полза… няма никаква полза… удрям сякаш в камък… Джо се принуди да кротува, докато Джим го претърсваше. Няколко банкноти от по пет лири и влоговата книжка бяха сложени на масата.

Когато Дик Джоби внимателно сложи банкнотите в джоба си и вдигна влоговата книжка, Джо стана от пода и започна да хленчи.

— Мистър Джоби, вярвай в Бога, мои пари са, сър, моите собствени спестявания…

Джоби погледна часовника си, вдигна телефона и повика директора на банката. Без да престава да хленчи, Джо го изслуша изумен.

— Много съжалявам, че съм принуден да ви безпокоя след работния час, господин директоре, но случаят е извънредно спешен. Мистър Гаулън иска да осребри един чек по една извънредно бърза работа. На телефона Джоби от Тайнкасъл, да, Дик Джоби… ще ми направите лично на мене голяма услуга, ако услужите на мистър Гаулън. Благодаря ви, сър. Да, сър, още сега. Извънредно много съм ви задължен.