Арчибалд Кронин - Ключовете на царството

— Улови ли се за въжето?

— Да, улових се.

Тя видя ясно, че дебелото телено въже беше стиснато в грамадната му шепа. Загрижена, задъхана и измъчвана от черни мисли, тя не можеше да разсъждава повече.

— Върви близо до мен тогава. — Елизабет се обърна и го поведе.

Закрачиха по моста. Към средата кракът на мъжа се подхлъзна от една дъска, разлигавена от дъжда. Такова подхлъзване би имало малко значение през друга нощ. Сега то имаше по-голямо значение, защото Туид беше придошла и водите й се бяха издигнали до дъските на моста. Изведнъж бързият порой напълни ботуша му с вода. Той започна да се бори срещу дърпането на тази неудържима тежест. Но в Етал бяха сломили силата му. И другият му крак се подхлъзна, двата му ботуша се напълниха с вода и станаха тежки като напълнени с олово.

Като чу вика му, тя се обърна бързо, изпищя и го хвана. Когато реката изтръгна теленото въже от пръстите му, двете й ръце го обгърнаха здраво; в течение на един безкраен миг тя се бори с всички сили, отчаяно, да го удържи. После ревът и чернотата на водите ги притеглиха надолу.

Франсис ги чака през цялата нощ. Но те не дойдоха. На сутринта ги намериха след отлива, прегърнати, в тихата вода близо до пясъчния насип срещу устието на реката.

В един септемврийски ден, вторник вечерта, четири години по-късно, когато изминаваше нощния си път на връщане от корабостроителницата в Дароу, като се влачеше изморен към олющената двойна табела на хлебарницата на Даниел Глени, Франсис Чисхолм вече беше взел важно решение. Той мина полека през набрашнения коридор, който отделяше хлебарницата от магазина — дребната му снага, странно свита в твърде големите за нея дрехи, лицето му изпоцапано, на главата му мъжки каскет, килнат назад — и когато влезе през задната врата и сложи на умивалника празното канче, в което си носеше храна за обяд, черните му младежки очи горяха от огъня на това решение.

В кухнята Малкъм Глени заемаше масата — изцапаната й покривка както винаги беше отрупана с чинии — подпрян на един лакът над „Нотариалната служба“ от Лок. Пълният бледен юноша на седемнадесет години приглаждаше с едната си ръка назад черната си мазна коса и сваляше истински дъжд от пърхот върху яката си, а с другата току нападаше баницата, изпечена от майка му нарочно за него след завръщането му от Армстронг колеж.

Франсис взе вечерята си от пещта — един сладкиш за два петака и картофи, загорели още от обяд — и изчисти малко място за себе си, а в това време през разкъсаната черна хартия на междинната врата съгледа, че мисис Глени обслужваше в магазина един клиент. Тогава синът на хлебарите викна с капризно недоволство.

— Ти не можеш ли да вдигаш по-малко шум аз като уча? И-и, боже, ама че ръце! Ти не си ли миеш ръцете, преди да ядеш?

В пълно мълчание — най-добрата му отбрана — Франсис взе нож и вилица със загрубелите си, обгорени от работа пръсти.

Междинната врата щракна и мисис Глени се втурна от хлебарницата загрижена.

— Още ли не си свършил, Малкъм, миличък? Опекох ти най-хубавата баница на света — само пресни яйчица и мляко — никак няма да навреди на разваления ти стомах.

Той измърмори:

— Цял ден се оригвах на кисело. — После напълни гърдите си с въздух и го издуха като силен вятър, придавайки си вид на истински оскърбен човек. — Приказки!

— От ученето е, синко, от него ти става така. — Тя изтича до полицата. — Но това нещо ще ти върне силата… само го опитай… заради мен!

Малкъм остави майка си да вземе празната чиния и да сложи пред него една голяма тава с баница. Когато започна да яде, майка му го загледа нежно, като се радваше на всеки негов залък, наведена към него — пълната й фигура беше с начупен корсет и с развлечена разкопчана пола, а свадливото й лице с дълъг, тънък нос и свити устни, озарено от майчинска нежност.

По едно време тя продума:

— Радвам се, че се върна рано тази вечер, синко. Баща ти има събрание.

— Така ли! — Малкъм се изправи, изненадан и недоволен. — В салона на мисията ли?

Тя поклати тясната си глава.

— На открито. В градината.

— Ние няма ли да отидем?

Майка му отвърна със странна кисела суетност:

— Това е единственото положение, което баща ти ни е създал досега, Малкъм. Докато се провали и с проповядването, най-добре е да го приемаме.

Той запротестира разпалено.

— На теб може да ти харесва, мамо. Но за мен е страшно неприятно да стоя там, тате да крещи за библията, пък момчетиите да реват: „Свети Дан! Свети Дан!“. Докато бях малък не беше толкова лошо, но сега, когато ще ставам адвокат! — Малкъм прекъсна намусен, когато външната врата се отвори и баща му, Даниел Глени, влезе полека в стаята.