Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

В различни центрове на страната се образуваха дружества „Рийс Матри“. Копчета и значки с надпис „Матри“ бяха произведени и се продаваха из цялата страна. Ученици, които не са били родени, когато затворникът е бил осъден, маршируваха с плакати: „Освободете Матри!“. Никой от плът и кръв не можеше да устои на този гръмовен протест, а още по-малко едно объркано и залитащо правителство.

Един влажен и мрачен следобед към края на месеца, Мак-Ивой и Дън неспокойни и мълчаливи, изтощени до крайност от продължителното напрежение на изминалите дни, седяха в кабинета си. Изведнъж чуха шум и викове в коридора. Момент по-късно в стаята нахлу Смит, секретарят, последван от другите служители на редакцията.

Възбуден, той им подаде съобщение от телетайпа.

— Току-що дойде, сър.

От по-долния етаж, при словослагателите и от приземния етаж при печатарските преси, долитаха възбудени възгласи.

— Прочети това, за бога! — каза Мак-Ивой.

С висок глас Смит прочете:

В пет часа в Камарата на общините министърът на вътрешните работи взе думата, за да обяви, че Рийс Матри ще бъде освободен безусловно от затвора Стоунхийт в последния ден от този месец и че специален съд ще заседава в местното съдилище на графството след не по-късно от четири седмици. Съобщението бе посрещнато с продължителни ръкопляскания.

Сякаш за да подчертае последните думи, друг гръм от възторжени възгласи отекна в цялата сграда. Редакторът се вгледа в малката група, струпана пред вратата. В състоянието на преумора, в което се намираше, той се изненада от възторга и възбудата по лицата пред него. Почувства се задължен да каже няколко думи по случая.

— Всички вие извършихте едно велико дело — изрече той общоприетите в такива случаи думи, като се опитваше да изглежда доволен. — И сега, след като добрата новина дойде, искам да ви благодаря за поддръжката. За всеки служител ще има хубава премия в деня, в който Матри ще бъде свободен.

И на Дън и на Мак-Ивой беше ясно, че решението на министъра на вътрешните работи беше чиста проба лавиране. Не можеше да се противостои на общественото мнение, на вдигнатия шум за освобождаването на Матри. Но същественото беше, че освобождаването на затворника неизбежно повличаше след себе си съдебно преследване на лицата свързани с осъждането му, а и самият министър не беше сигурен в невинността си. Очевидно беше решил да упражни законната си власт, като изиска от Апелативния съд да прецени в открит процес дали съществуват нови доказателства, които биха дали основание за помилване. Вероятно бе предложил съдебния състав да заседава в Уъртли, като начин да залъже и успокои духовете на местна почва.

Малко по-късно Мак-Ивой отпрати служителите си и се обърна към Дън, който се беше облегнал на стола и разглеждаше ноктите си. Облян от обратната вълна на реакцията, редакторът се чувстваше потиснат и похабен.

— Е, направихме го — каза той. — И съм дяволски уморен. Отивам си у дома.

Мак-Ивой бавно започна да облича сакото си.

— Бих искал кратка редакционна статия за утрешния брой. Знаеш как да я направиш. Възхвала на парламентарната институция, силата на vox populi 52 52 Глас народен (лат.). — Б.пр. и така нататък. Ще я напишеш ли?

— Няма проблем.

— Благодаря ти. Доведи Ева на вечеря. Все нещо трябва да ни развесели малко. — Той замълча докато обличаше балтона си. — Спечелихме, нали? Трябва да раздрусаме ръце и да танцуваме фанданго 53 53 Испански танц за двойки с кастанети. — Б.пр. . Че какво по дяволите не ни е на ред?

— Реакцията предполагам. Здравата се бяхме натоварили с тази работа. Но Матри е свободен… ние го върнахме към живота.

— Питам се… питам се, как ли се е чувствал Лазар, след като е излязъл от гроба си.

След тези потайни думи Мак-Ивой поклати глава и си тръгна.

Дън завърши редакционната статия за петнайсет минути. Натисна звънеца, предаде ръкописа на Смит, след това се върна в стаята си. Искаше да посети болницата и да предаде на Пол добрата вест — беше удоволствие, което отдавна бе предвкусвал. Но го спря друга мисъл. Усмихна се вътрешно с онази сантименталност, която никога не можеше да заглуши, метна шапката на тила си и напусна редакцията.

На номер 61 на Уеър Плейс завари мисис Хенли, завърнала се от пътуването си до Лондон, да глади купчина изпрани дрехи до кухненския огън.

— Мисис Хенли — каза Дън. — Бащата на Пол ще бъде освободен. Официално и окончателно е решено. Искам Лена да отиде в болницата и му съобщи радостната новина. Имам чувството, че ще свърши тази работа по-добре от мен. Хайде, повикай я бързо да слезе.