Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

Незабелязано от Спрот, Мак-Ивой стрелна с бърз поглед Дън.

— И аз повтарям и потвърждавам, че сър Уолтър, който е един високо просветен човек, желае да подходи съвършено хуманно към тази чудновата и объркана история.

— О-о-о! Нима?

Сър Матю ги изгледа вече с по-широка, добродушна усмивка.

— Както ви информирах, господа, аз съм тук неофициално. И как би могло да бъде другояче при моето положение? Ала нека го кажем честно, макар и абсолютно поверително, тук съм, за да ви направя едно предложение, едно щедро, не, великодушно предложение, което, мисля аз, веднъж и завинаги ще разреши този въпрос и ще доведе до справедливото му приключване.

Спрот навлажни устните си и се наведе напред.

— Упълномощен съм да заявя, че ако преустановите публикуването на тези статии — което всъщност при новите обстоятелства не би било повече необходимо — сър Уолтър ще се съгласи да помилва затворника Матри и той веднага ще бъде освободен от затвора Стоунхийт.

Алтруистичната усмивка на сър Матю изглеждаше като залепена на лицето му.

Дън и Мак-Ивой не се поглеждаха.

— Е, господа, приемате ли?

— Не! Отказваме!

Спрот бавно извади кърпичката си и отри китките на ръцете си. Усмивката му беше изчезнала. Трудно му беше да я задържи.

— Отказвате? Изненадан съм извънредно много! Мога ли да запитам за причините?

Редакторът продължаваше да го фиксира с поглед.

— На първо място, би било предателство към независимостта и почтеността на „Кроникъл“, ако направим компромис по този въпрос на този етап. И второ, невинен човек не може да бъде помилван!

Пак замълчаха. Спрот внимателно сгъна и пъхна кърпичката в джобчето на сакото си.

— Вие казвате „на този етап“. Каква е, мога ли да знам, крайната ви цел?

Мак-Ивой му отговори с равен глас:

— Да постигнем безусловно освобождаване на затворника Матри. Да осигурим пълно, открито и безпристрастно разследване на обстоятелствата, при които е бил осъден… и ако е имало съдебна грешка… да постигнем пълно и задоволително обезщетение за ужасните вреди, нанесени на един невинен човек.

Повдигайки вежди, сър Матю се усмихна. Поне се опита да се усмихне безгрижно, но лицевите му мускули отказаха да изпълнят задачата. Те засякоха по средата и останаха фиксирани в разкривена гримаса. Той бързо вдигна ръка към долната част на лицето си и я задържа неподвижна, като човек изпитващ тежък невралгичен спазъм. После с усилие се изправи на краката си. Със студен глас каза:

— Само мога да се надявам, господа, че няма да съжалявате за линията на поведение, която сте избрали да следвате. Излишно е да ви казвам, че ще ви се противопоставя с всичката власт, с която разполагам. И нека ви напомня, че да се бориш с Короната струва скъпо.

Спрот беше твърде опитен, твърде ловък в представленията си пред публика, за да не запази самообладание. Кимна с глава към всеки от двамата и спокойно напусна стаята. Ала лицето му беше унило и мрачно, а походката несигурна като на отпаднал старец.

В края на същата седмица Мак-Ивой предвидливо откри подписка за набиране на средства във фонд „Борба за законна защита на Матри“ на страниците на „Кроникъл“. Заваляха дарения от цялото кралство. Потривайки ръце, редакторът забеляза малко нервно:

— Въпросът стана национален! И наближава кулминацията си.

В една свободна страна, където общественото мнение не е командвано, нито е потискано, в известни случаи, когато чувствата на хората са издълбоко раздвижени, силен и ревящ се надига вятърът на протеста. Той може да започне като лек полъх и слабо нашепване, като индивидуално мърморене, но после се усилва, напредва и се разширява с невероятна скорост и сила, докато достигне мощта на ураган. Когато такъв тайфун се завихри, безполезно е за властниците да се опитват да застанат насреща му. Те трябва или да се превият, или да бъдат пречупени. И именно тогава властта на народа и за народа постига истинския си ефект и смисъл.

Така стана и сега, в настоящия случай, с делото на Рийс Матри. По време на процеса случаят беше придобил само местно значение и скоро забравен, беше потънал в миналото за цели петнайсет години. Сега по думите на Мак-Ивой бе станал национален въпрос. Един след друг вестниците в големите градове започнаха единодушно да искат безпристрастно разследване на фактите.

Милиони думи преминаха през задъхващите се печатарски преси в защита на Матри. Писатели и политици, проповедници от всички религии и секти, публицисти, лектори, университетски професори, профсъюзни водачи, изтъкнати учени, водещи актьори, видни лекари — всички те присъединиха гласа си към неудържимия обществен протест.