Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

„Е, сега всичко излезе наяве — помисли той развълнуван. — Това ще ги разтърси до дъно.“

Когато стигна до редакцията, Мак-Ивой беше вече там — бяха се спогодили заедно да наблюдават от кабинета му развоя на събитията и той не можа да устои да не сподели мислите си с редактора:

— Бих искал да видя лицата на Спрот и Дейл, когато открият какво им се сервира на закуска.

Мак-Ивой бе по-малко склонен към ентусиазъм. Той повдигна рамене с донякъде мрачно изражение.

— Вече сме вътре до веждите. Да се помолим на Бога нещо да не тръгне накриво.

През този ден нищо по-значително не се случи. Няколко от разпространителите телефонираха за стотици допълнителни бройки. Дън излезе да обядва и видя, че хората по улицата, в трамваите и ресторанта, който посещаваше, четяха вестника. Всичко беше спокойно — затишието, каза си той, пред бурята.

На другия ден, около единайсет часа преди обед, телефонът иззвъня. Втората статия, много по-силна от първата — която само очертаваше главните контури на случая — сега определено обвиняваше полицията в грешка. Мак-Ивой долепи слушалката до ухото си, погледна към Дън и кимна многозначително, а устните му беззвучно оформиха името „Дейл“.

— Да — каза той гласно. — Тук е редакторът на „Кроникъл“. О, добро утро, господин началник. Надявам се, че сте добре.

Настана пауза. Тъй като нямаха разклонение в редакцията, Дън нямаше телефон. Чуваше само едната страна на разговора и наблюдаваше Мак-Ивой за останалата.

— Съжалявам, шефе. Коя статия имате предвид? О, случая Матри. Боже, боже. Надявам се, че не ви е причинила голямо безпокойство.

Изражението на редактора остана любезно.

— Е, действително не разбирам за какво можете да възразите. Нашата работа е да изнасяме фактите. И това е всичко, което правим. Какво? Не, нямаме никакви съмнения. Имаме някои много интересни доказателства.

Последва дълъг интервал. Този път отговорът на Мак-Ивой не прозвуча толкова приятелски.

— Не се страхуваме от дело за клевета или за каквото и да било друго, което може да бъде възбудено срещу нас. Ние вярваме, че обществото трябва да научи за този случай. И бог ми е свидетел, че ще се погрижим, то да узнае всичко.

Финална пауза. Очите на редактора блеснаха зад пенснето.

— Не бих направил това, ако бях на ваше място, Дейл. Виждате, че можем да предоставим останалите статии на веригата „Хауард Томсън“. Това са пет провинциални вестника и един ежедневник в Лондон. Имаме предложение, все още в сила, за материалите на Дън. Не, не бих правил това на ваше място. И постарайте се да се овладеете. Ще ви е необходимо много самообладание, преди да приключим с вас. Между другото, ако искате да прочетете изложението на инспектор Суон, това ще е следващата ни статия. Ще я намерите в утрешния брой на вестника.

Мак-Ивой беше леко зачервен, когато окачи слушалката. Запали цигара, за да се успокои.

— Разгневен е. И много разтревожен. Реших, че е най-добре да следвам твърда линия с него.

— Дейл не е лош човек — каза Дън. — В душата си е честен. Човекът над него е този, който го подтиква. Но той нищо не може да ни направи.

— Би могъл — възрази Мак-Ивой, — но не би пожелал. Ако се нахвърлят върху нас, това на практика би било едно признание за вина. А те въстават именно против това. Обзалагам се на едно пиене, че утре или вдругиден ще имаме посещение от главния човек. — Той взе едно листче, което току-що бяха оставили на бюрото му и добави с прозаичен тон: — Всичко това е добре дошло за работата ни. Днес отпечатахме извънредни двадесет хиляди екземпляра. Всеки от тях е бил продаден.

На следващата сутрин стана очевидно, че хората започнаха да говорят за случая Матри. Пощата донесе цял куп писма от читатели на „Кроникъл“, а няколко други вестници отделиха място за коментар върху статиите на Еретика. Повечето от забележките бяха предпазливи, а излизащият в Блейкшайър „Гардиън“ използва случая, за да смъмри Дън: „Страхуваме се, че нашият уважаем колега отива твърде далеч“. Ала лондонският „Рикорд“, либерален вестник от най-високо качество, помести фактически уводна статия по въпроса, която започваше: „Твърдения от най-сериозно естество бяха изказани във вестник «Кроникъл» от Уъртли, които, ако са верни, ще шокират цялата страна“.

Статията завършваше така:

Както и във всички по-предишни дописки от острото перо на Еретика, във всяка негова дума ехти неподправено убеждение. С най-голям интерес ще очакваме останалите статии от тази забележителна серия.