Арчибалд Кронин: Отвъд бездната

На следващия ден собственичката на една пералня се явила в полицейския участък заедно с една от гладачките си — седемнайсетгодишно момиче на име Луиза Бърт. Оказало се, че Луиза, братовчедка ма Едуард Колинс — разносвача на пералнята, е придружавала братовчед си до Ашоу Теръс в нощта на престъплението и когато го чакала на улицата, защото не й се щяло да се качва по стълбището, била блъсната и почти повалена на земята от един мъж, който изтичал навън от къщата с номер 52. В показанията си под клетва тя дала описание на мъжа. Полицията вече разполагала с трима свидетели, които са видели убиеца.

Пастор Флеминг млъкна и отправи към младежа срещу себе си своя добродушен, но тревожен поглед:

— Не е приятно да се докосвам до някои неща, Пол, но уви, те са твърде тясно свързани с тази трагична история. С една дума, Мона Спърлинг не е била порядъчна жена. Имала е интимни връзки с много мъже и от всички само един се откроявал като неин постоянен любовник. Никой не знаел кой е бил този мъж, но другите продавачки в цветарския магазин потвърдили, че напоследък Мона изглеждала угрижена и унила. Освен това веднъж я дочули да говори по телефона с гневен тон, като употребила фразите: „Ти си отговорен!“ и „Ако ме изоставиш сега, ще разкрия цялата история!“. Накрая, при аутопсията на трупа, се разкрил и потресаващия факт, че жената е била бременна. Сега вече и мотивът бил установен: явно жертвата е била убита от мъжа, от когото е забременяла. А може би и вече се е бил преситил от нея и когато го е заплашила с изобличение, той й написал бележката, за да й определи среща, където я убил.

Въоръжена с тези доказателства, полицията впрегнала в действие всичките си средства, за да намери търсения човек. Във всички ежедневници бе отпечатана репродукция на рисуваната саморъчно пощенска картичка подписана „Бон-бон“ и всеки, който би могъл да знае нещо за подателя бе поканен да се свърже с полицията в Уъртли. Всички гари и пристанища са били поставени под зорко наблюдение и най-интензивно претърсване е било в ход цяла седмица. Късно вечерта на тринайсети септември, един чиновник от бюрото за обзалагания на конни състезания на име Хари Рока, потърсил началника на полицията и много развълнуван поискал да даде показания. Той направо заявил, че е бил в интимна връзка с мъртвата жена. Фактически признал, че прекарал с нея нощта преди убийството. После съобщил, че познава подателя на картичката — един приятел, с когото често играели билярд и който имал подчертан талант на художник. Преди няколко месеца той запознал този мъж с Мона Спърлинг. Нещо повече, когато репродукцията на рисуваната пощенска картичка се появила в пресата, приятелят му отишъл при него и с разтревожен вид го помолил за подкрепа, като казал: „Ако някой те попита къде съм бил през нощта на осми септември, кажи, че сме играли заедно билярд в хотел «Шърууд»“.

Това, разбира се, било достатъчно. Груповият началник на полицията, придружен от инспектор Суон, веднага се отправил към адреса посочен от Рока. Там те узнали, че само преди час търсеното лице се е качило на нощния експрес за Ливърпул от гарата на Ленърд стрийт. Арестуването в Ливърпул последвало неизбежно. Този мъж, Пол, бил твоят баща.

Отново настана мълчание. Пасторът накваси устните си от гарафата, която стоеше на писалището му. С присвити вежди, той продължи:

— Така се случило, че Албърт Прюсти, главният свидетел на обвинението, бил на легло, поради остър пристъп на астма (по професия бил търговец на тютюневи изделия, произвеждал ръчно цигари и никотиновият прах периодично му причинявал пристъпи на бронхиална астма). Но другите двама свидетели веднага били отведени в Ливърпул от груповия началник и инспектор Суон. Там от дузина събрани лица те без колебание посочили твоя баща като мъжът, когото са видели в нощта на убийството. При разпознаването в тях наистина имало някаква фатална увереност. Едуард Колинс възкликнал: „Бог да ми е на помощ, но това е човекът!“, докато по-младата Луиза Бърт, доведена до ръба на истерията от отговорността на положението си, избухнала в сълзи: „Знам, че слагам въжето около врата му — изплакала тя, — но това е той!“.

Общественото негодувание се нагнетило опасно против задържания. За да избегне яростта на тълпата, го преместили тайно от влака на гара Барбридж Джанкшън в закрита кола и го отвели в затвора на Уъртли. Бог ми е свидетел, скъпи Пол, че достатъчно нараних сърцето ти!

Процесът започна на петнайсети декември в съда на графството Уъртли пред съдията господин Омен. С какви терзания преживяхме онези съдбовни дни! Един след друг обвинението призоваваше свидетелите да дадат своите изобличаващи показания. При претърсването на куфарите на баща ти намерили един бръснач, който съдебномедицинската експертиза определи като инструмента на престъплението. Един графолог — експерт по почерците — свидетелства, че обгорената и полуунищожена бележка, намерена в апартамента на убитата, с която се искаше среща, е написал баща ти с лявата си ръка. Той много пъти е бил виждан в цветарския магазин да купува цвете за бутониерата си и да се шегува и бъбри с мис Спърлинг. Така се развиваха нещата.