Арчибалд Кронин: Отвъд бездната

Тя, с известен маниер на притежание, го хвана под ръка и той я придружи по улицата в посока към парка Ормо. Бяха подранили, въпреки това немалко хора се разхождаха навън. Жените показваха новите си тоалети, а мъжете внушаваха респект и крачеха самодоволно, облечени в неделните си костюми. Картина на съботянско православие, която дразнеше Пол. Когато минаваха през портала на парка, Пол измърмори с напрегнат глас:

— Не съм в настроение да участвам в този парад.

Това я разсърди, но тя не сподели мислите си. Макар че по природа не таеше дълбоко у себе си способност за силни емоции, отдавна беше влюбена в Пол. Но острото й чувство за общоприетото не й позволяваше да се разкрие пред него. Самият Пол — макар че я приемаше като близка приятелка и въпреки че майка му от време на време бе насърчавала с намеци тази връзка — с безгрижно добродушие се бе оставил да бъде понесен от това приятелство, без да схваща пълната несъвместимост между неговия свободен и щедър характер и тесногръдото, стереотипно благочестие, което бележеше всяко нейно действие. При все това Ела считаше въпроса за решен и всичките й планове за бъдещето се основаваха върху сигурността на женитбата им. Беше много амбициозна — и за себе си и за него; като признаваше, че умът му добре се допълва с таланта й „да урежда нещата“, тя вече виждаше как в бъдеще благотворното й влияние го тласка напред в кариерата, докато накрая, достигнал високо положение в университета, се движи с нея в най-висшите кръгове на обществото.

При тези обстоятелства сегашното разкритие, което засягаше Пол, тежко бе наранило гордостта й. Виждаше също така и колко голям беше шокът за Пол. И все пак, щом тя беше готова да го преодолее и забрави, защо и той да не би могъл? Раната не беше смъртоносна. Всичко лежеше заровено дълбоко в миналото и с малко предпазливост от тяхна страна, никой не би имал и най-смътно подозрение. Така разсъждаваше тя в началото, а сега, все още намирайки го повален в праха на самообвинението, нотка на недоволство и дори на досада започна да се промъква в нейното съчувствие. Макар и да се контролираше завидно добре, характерът й си го биваше — не буен, но опърничав и заядлив. Сега, когато Пол отново заговори, костваше й немалко усилие да потисне натурата си.

— Изглежда ми, сякаш през всичките тези години съм живял в измама. — Засрамен, той се опитваше да придаде форма на мислите, които го измъчваха. — Не мога дори да се наричам повече Бърджис. Името ми е Матри, Пол Матри… Ако не употребявам това име, значи съм лъжец и измамник. Ако пък го употребявам, където и да отида ще си въобразявам, че виждам как хората ме сочат с пръст и си шушукат зад мен… Онзи е Матри… синът на мъжа, който…

— Недей, Пол — прекъсна го тя. — Правиш всичко твърде тежко за себе си. Не е необходимо някой да узнае някога.

— Дори и другите да не знаят, аз знам. — Той крачеше с тъжен поглед, вперен в насипаната с едър пясък алея. — Да, а какво да кажа на себе си… за мен самият… какво ще правя аз!

— Трябва да забравиш всичко.

— Да забравя? — повтори той невярващ.

— Да! — Търпението й бе на изчерпване. — Много е просто. Трябва да избиеш от главата си всички мисли за… този човек Матри.

Той обърна към нея измъчените си очи.

— Да се отрека от баща си?

— А би ли могъл да се гордееш с него?

— Каквото и да е направил, платил си е, прекарал е вече половин живот в затвора… Бедният нещастник.

— Аз само мислех за теб — сряза го тя. — И моля ти се, не ругай в мое присъствие!

— Не съм казал нищо?!

— Каза! — Тя не можеше да се въздържа повече. Кръвта нахлу в лицето й, а говорът й загрубя. — Употреби лоша дума 8 8 На английски изразът „Бедният нещастник“ съдържа думата „дявол“, която за набожната Ела е неприлична, лоша дума. — Б.пр. , което никоя дама не би търпяла. Мисля, че се държиш непростимо.

— А как очакваш да се държа?

— С малко по-добри обноски. Изглежда, не разбираш, че това засяга мен точно толкова, колкото засяга и теб.

— О, Ела, за бога, нека не се държим като деца в такъв момент.

Тя изведнъж се дръпна от него, завладяна от чувството, че незаслужено е оскърбена и от желанието да упражни влиянието си върху него. Лицето й беше придобило зеленикав оттенък, очите й бяха влажни, обърнати с бялото нагоре.

— Боя се… в сегашното ти настроение… няма смисъл да вървим по-нататък.

Настъпи неловко мълчание. Той сковано и нерешително я изгледа. Мислите му бяха далеч, далеч от нея.