Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

— За нас е също толкова трудно да проникнем там, колкото за тях е трудно да излязат навън. А сега лека вечер, млади господине!

Той подсвирна на кучето си, кимна с глава и отмина.

Сам и обгърнат отново от тишината, Пол остана неподвижен, като вкаменен. Всичките му оптимистични очаквания бяха разбити. Никакви посетители… никога! Не можеше да види баща си… не можеше да му каже дори и една дума… това, за което бе дошъл, се оказа невъзможно. И наистина в този момент той разбра — изправен пред смразяващата реалност на мрачната тюрма — че надеждата, която бе хранил, както и неговото необмислено и сантиментално пътуване до това забравено от бога място са били неизразимо напразни.

Над околния пейзаж започна да се спуска здрач и докато Пол все още стоеше загледан натам, в затвора една камбана започна да бие бавно и тежко — сякаш биеше за мъртвите, нарушавайки вечната тишина. Тогава видя как затворниците прекратиха работа и в редица, подкарани от надзирателите си, бавно тръгнаха към мрачното здание. Подвижната решетка на портала се вдигна, сякаш за да ги погълне и после отново се спусна. В същия момент и последният къс зелена прозрачност изчезна от небесния свод.

Нещо сякаш се пречупи в гърдите на Пол. Разкъсван от мъка, гняв и ужасно отчаяние, той нададе див, нечленоразделен вик. Горчиви сълзи рукнаха от очите му и потекоха по бузите му. Той се отвърна от прокълнатата пустош и слепешком се запъти към гарата.

В покрайнините на Уъртли, на ъгъла на Ейрс стрийт и Елдън авеню има магазин за тютюневи изделия с избеляла табела: „А. Прюсти — вносител на бирмански пури“. Този магазин, макар и старомоден, но със солидна и установена собствена физиономия, има две витрини. На едната са изложени пури, емфие, лули от морска пяна и по-добрите качества рязан тютюн. Другата витрина е матова и непрозрачна, освен малко прозрачно кръгче с позлатен ръб, през което може да се надникне и да се види масата, на която собственикът изработва ръчно цигарите „Робин Худ“, които са го прославили в квартала.

В този юлски ден към обед мистър Прюсти беше седнал пред работната си маса. По риза и опасал престилка, той бързо и умело завиваше тютюн от специалната си смес. Беше кокалест дребен мъж над шейсетте, с месест, порест нос и сприхав характер; плешив, освен един самотен кичур бяла коса и голяма атерома 12 12 Доброкачествен тумор. — Б.пр. , която растеше като слива на голото му теме. Белите му мустаци бяха опушени от никотина, а по пръстите му личаха същите светложълти петна. Носеше и пенсне в стоманена рамка.

Превит на табуретката си и от време на време надничащ навън, мистър Прюсти от няколко минути наблюдаваше с любопитство и подозрение движенията на един гологлав млад мъж, който обикаляше насам-натам; няколко пъти бе доближавал вратата му, като че ли искаше да влезе, но в последния момент се разколебаваше и се връщаше назад. Изглежда, накрая той събра в едно цялата сила на волята си и бледен, но решителен, прекоси улицата и забързано влезе в магазина. Мистър Прюсти, който нямаше помощник, бавно се надигна от табуретката.

— Да? — грубо попита той.

— Бих искал да видя мистър Албърт Прюсти. Тоест… ако е все още жив.

Търговецът удостои посетителя си с кисела усмивка.

— Доколкото знам, жив е. Аз съм Албърт Прюсти.

Младият човек пое дълбоко дъх и решително, подобно на гмуркач, който се кани да се хвърли в ледено море, каза:

— Аз съм Пол Матри.

И това се свърши най-сетне! Веднъж успял да произнесе името, обля го чувство на огромно облекчение, а езикът му вече не беше парализиран.

— Да, Матри. Пише се М-а-т-р-и. Това име не се среща често. Говори ли ви нещо?

Лицето на майстора на цигари не се промени. Той раздразнено отвърна:

— Какво би могло да ми говори? Спомням си делото Матри, ако това имате предвид. Малко вероятно е да забравя най-неприятното време в живота ми. Но какво общо, по дяволите, има това с вас?

— Аз съм синът на Рийс Матри.

Сякаш преграда от мълчание се спусна от ниския таван на магазина. Старият човек огледа изпитателно Пол, взе щипка емфие от кутията на тезгяха и бавно вдъхна от пикантния прах.

— Защо дойде при мен?

— Не мога да обясня… Трябваше да дойда.

Объркано, с неподредени мисли Пол положи усилие, за да разкаже за обстоятелствата, които го бяха подтикнали, да направи пътуването си до Стоунхийт. Завърши с думите:

— Дойдох тук тази сутрин… довечера в девет часа има влак, който прави връзка с кораба ми за Белфаст в полунощ. Чувствам, че ако узная поне нещо… о, и аз не знам какво… може би някое смекчаващо вината обстоятелство, бих се върнал у дома с по-леко сърце. Дойдох при вас… защото вие сте били единственият благосклонен свидетел в целия процес.