Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

Здесь есть возможность читать онлайн «Арчибалд Кронин - Отвъд бездната» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Стара Загора, Год выпуска: 1994, ISBN: 1994, Издательство: Инфоспектър, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Отвъд бездната: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Отвъд бездната»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Отгледан и възпитан с убеждението, че баща му е загинал при железопътна катастрофа в Буенос Айрес, Пол Бърджис шокиран открива, че е син на известния Рийс Матри — човек, осъден на доживотен затвор.
Пол не може да повярва в доказателствата за вината на баща му. Но кой е истинският извършител на престъплението? В търсенето на справедливост ще преодолее ли синът бездната, в която е попаднал бащата и която умело се подготвя за Пол?
Увлекателният сюжет, драматичните ситуации, в които попада Пол, и сензационните разкрития в детективски маниер, поднесени с неповторимия Кронинов стил и убедителност на образа, ни правят дълбоко съпричастни към съдбата на героите.

Отвъд бездната — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Отвъд бездната», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Пътуването беше дълго, През Шрюсбъри и Глостър 10 10 Градове в Западна Англия. — Б.пр. с две смени на влака на възлови гари, където, както си беше без връхна дреха, Пол се измокри до кости. Но странно, дори при този физически дискомфорт, духът и решимостта му укрепваха все повече и повече. И сякаш за да подхожда на мрачното му настроение, пасторалният характер на околността постепенно се промени: стана по-див и по-суров. Каменисти бърда и пустееща степ изместиха правоъгълните, оградени ниви. Високи каменни блокове, наредени в кръгове, праисторически и сякаш неземни се мярнаха пред очите му. На запад зад боровите гори се издигаше синкава планинска верига, коронована със сиви облаци, и прорязана от спускащи се главоломно водопади. Локомотивът се задъхваше срещу силния вятър откъм морето и при един завой Пол видя студените вълни да се разбиват във високите скали.

Най-сетне, около четири часа следобед, влакът спря на малка гара в степта, която беше и крайната цел на пътуването му. Единственият перон беше почти пуст, когато с пулс тупащ в ушите му подаде билет си на самотния билетопроверител 11 11 В английските влакове няма кондуктори. Билетите се проверяват при слизането на пътниците на гарата. — Б.пр. . Беше намислил да го попита за пътя към затвора, но думите някак не излизаха от устата му и той мълчаливо премина през бялата портичка. Вече извън гарата, Пол съзря в далечината, през червената почва и залятата от дъжда степ, сякаш прегърбено зад високите си назъбени стени, огромното туловище на Стоунхийт. Тръгна по тесния път, който лъкатушеше през степта.

Колкото повече приближаваше мрачната цитадела, толкова повече се ускоряваше пулсът му. Устата му беше пресъхнала, гръдният му кош сякаш беше стегнат в менгеме, а той самият се чувстваше отпаднал и изпразнен. През целия ден не бе хапвал нищо, освен чаша чай и един сандвич. След едно нагорнище по пътя, той се облегна на ствола на една залиняла бреза, за да си поеме малко дъх. Сега на западния хоризонт като гигантска кръпка се бе разкрило парче зеленикаво опалесциращо небе и на фона му, застанал на височинката, Пол добре можеше да различи детайлите на затвора.

Издигаше се като огромен квадрат, сляп, без прозорци, сякаш пронизан от ниска порта с подвижна решетка, със стражеви кули, надвиснали като орли над всеки ъгъл, внушителен като отвесна скала, неприветлив и суров като средновековна крепост. Извън сградата на затвора имаше два реда къщи за надзирателите, с навеси и работилници, а наоколо се простираше пустеещата степ. Висока непристъпна стена с остриета стърчащи от перваза й, обгръщаше това царство, в което като огромни рани привличаха погледа три кариери за червен камък. На една от тези кариери работеха група затворници, които от това разстояние се виждаха като сиви мравки, охранявани от четирима надзиратели в сини униформи и с пушки в ръце, които се движеха бавно, но заплашително. Под втренчения поглед на Пол, малките сиви фигури се навеждаха, напрягаха и трудеха като роби, а над цялото това място бе легнала тишина, подобна на Вечността.

Изведнъж чу зад себе си стъпки, които го стреснаха като удар на Съдбата и той се обърна. Един пастир се беше изкачил на хълма, следван от рунтаво овчарско куче. Мъжът имаше потаен вид, сякаш повлиян от мрачната пустош наоколо и когато се спря при Пол, облегнат на гегата си, в погледа му пролича вродена подозрителност.

— Изгледът не е красив — обади се той най-сетне.

— Не — издума Пол с усилие.

Другият кимна в съгласие.

— Ако на света има прокълнато място, то е тук. Би трябвало добре да знам това, щом от четиридесет години живея наоколо.

Той замълча.

— Миналия месец имаше бунт. Петима затворници и двама тъмничари бяха убити. Но дори тогава отвън изглеждаше тъй, както винаги — тихо и сляпо. Ха, и сега, както си приказваме, един от пазачите, хей на онази кула там, е насочил бинокъла си към нас. Наблюдава всяко наше движение.

Пол потисна потреперването си и се насили да зададе въпроса, който най-много го интересуваше:

— Кога са дните за посещения?

— Дни за посещения?! — Овчарят го изгледа с нескрит присмех. — Няма такива дни в Стоунхийт!

Пол усети как сърцето му се свива и бързо възкликна:

— Но сигурно… в определени дни… разрешават свиждания на роднините на затворниците?

— Те нямат посетители! — сряза го накъсо другият. — Не, никога не са имали.

Обруленото му от времето лице, което навярно не е било никога радостно, мрачно потръпна.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Отвъд бездната»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Отвъд бездната» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Арчибалд Кронин - Путь Шеннона
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Цитаделата
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Дървото на Юда
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Северна светлина
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Песен за петаче
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Канарските острови
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Приключения в два свята
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Ключовете на царството
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Грейси Линдзи
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Зелени години
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Героични години
Арчибалд Кронин
Отзывы о книге «Отвъд бездната»

Обсуждение, отзывы о книге «Отвъд бездната» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x