Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

— Какво искаш да кажеш с това „благосклонен“? — възрази Прюсти с предизвикателен тон. — Не знам какво целиш!

— Все пак… нищо ли не можете да ми кажете?

— Какво, по дяволите, бих могъл да ти кажа?

— Не… не знам — въздъхна Пол.

След известна пауза той изправи рамене и решително пое към вратата. Гласът му беше спокоен, когато каза:

— Е, тогава ще си вървя. Съжалявам, че ви обезпокоих. Благодаря, че ме приехте.

Почти беше излязъл навън, когато го спря възглас, произнесен със сприхав глас:

— Почакай!

Пол бавно се върна назад. Прюсти отново го огледа от глава до пети — от напрегнатото младо лице до опръсканите с кал крачоли на панталона му. После пак смръкна от емфието си.

— Дяволски много бързаш. Изскачаш от никъде, след бог знае колко време, втурваш се тук и бързаш навън, сякаш си дошъл да си купиш кибрит. По дяволите! Не можеш да очакваш от мен да се върна с петнайсет години назад за петнайсет минути.

Преди Пол да успее да каже нещо, камбанката над входната врата звънна и един клиент влезе в магазина. Тъкмо бе обслужен с един пакет рязан тютюн и вече си тръгваше, когато се появи друг от клиентите на мистър Прюсти, дебел мъж, който, след като си избра и запали една пура, си даде вид, че е предразположен да поостане и да си побъбри.

Собственикът се приближи до Пол и тихо му каза:

— По обед съм най-зает. Не ще можем да си поговорим сега. Не че имам да ти кажа нещо важно — далеч съм от тази мисъл, но след като затворя в седем, а влакът ти е чак в девет, можеш да дойдеш в апартамента ми към седем и половина. Ще ти предложа чаша чай, преди да тръгнеш.

— Благодаря ви! — После нещо трепна в очите на Пол и разшири зениците му. — Във вашия апартамент?

Прюсти кимна със странна гримаса, която присви късогледите му очи.

— Същият адрес. На Ашоу Теръс 52. Още е там. И аз съм там.

Той се върна при клиента си, а Пол излезе от магазина. По улицата вървеше почти като дрогиран от изтощение и умора. Нощта бе прекарал на твърдия стол в чакалнята на гарата. Беше изгубил сили и от глад — от предния ден не бе хапвал нищо. Сега си спомни, че на път от центъра за насам беше минал покрай приют на Християнската младежка асоциация 13 13 Просветна и благотворителна младежка организация в Англия и САЩ. — Б.пр. . Пол се качи на един трамвай и след пет минути стигна до общежитието. Взе гореща баня, почисти дрехите си и се постегна. После получи вкусен обед от супа, голямо парче месо и оризов пудинг.

Беше едва два часа. На излизане от трапезарията, с възстановени сили той обмисляше как да употреби времето, което оставаше до срещата му с Прюсти. Получи нужната информация в канцеларията на приюта и след десет минути ход по оживената Ленърд стрийт я пресече, и зави към Кентън Плейс; после мина през портала с колони и влезе в градската библиотека.

Под високия ечащ свод потърси отдела за ежедневния печат.

— Бихте ли ми казали кой е най-почтеният вестник в Уъртли?

Младежът зад бюрото вдигна дяволит поглед към него.

— Че има ли такъв?

После бързо, с тон, който утвърждаваше, че работата му е да упътва посетителите, добави:

— Може би „Куриер“ е най-добрият. На него може да се вярва.

— Благодаря. Мога ли да видя броевете от 1921 година?

— За цялата година?

— Хм, не — въпреки самоуверения си вид, Пол се изчерви. — Последните четири месеца на 1921 година ще са достатъчни.

— Бихте ли попълнили този формуляр, моля?

— Разбира се.

Пол взе вързания на синджирче молив и попълни листчето.

Младият библиотекар се усмихна любезно и натисна звънеца на бюрото си. След няколко минути един прислужник донесе тежък подвързан том вестници и го остави на съседната маса.

Пол с вълнение започна да обръща сухите пожълтели страници, а чувствителните струни на емоциите му отново се изопнаха, когато изведнъж попадна на първото споменаване за престъплението. Да, ето го и него: „Подло престъпление в Елдън. Млада жена зверски убита“.

Той бързо се овладя и стиснал зъби, започна да чете. Четеше съсредоточено, усърдно, с наведена глава; четеше от начало до край всичко, докато стрелките на часовника неусетно се движеха напред. Всъщност това бе историята, която беше чул, но разказана с по-голяма сила и драматизъм. Когато стигна до арестуването, по челото му изби пот. Докато дума по дума драмата на процеса се разгъваше пред него, от устните му се откъсна стенание. Речта на кралския прокурор Матю Спрот се вряза в него като удар с камшик.