Арчибалд Кронин: Отвъд бездната

— През януари 1921 година фирмата, в която работеше баща ти, направи някои промени в персонала, вследствие на които родителите ти се преместиха заедно с теб в Мидланд. Всъщност няколко месеца преди това аз самият бях преместен в тукашната енория, в Белфаст, но с писма поддържах близки връзки с майка ти и трябва да призная, че още от самото начало животът ви в Уъртли беше неуседнал и неустановен. Баща ти, изглежда, е съжалявал, че са го преместили в район, който, струвало му се, предлага по-малък простор за размаха му. Уъртли, макар че е заобиколен от красиви околности, е един сив, непривлекателен град и майка ти никога не го обикна. Родителите ти не можаха да си намерят и наемат подходяща къща и смениха последователно няколко мебелирани квартири. Изведнъж, през септември, за да бъда точен, на девето число, баща ти обявил, че търпението му се е изчерпало. Предложил да зареже работата си и веднага да емигрирате в Аржентина. В Новия свят би могло да има по-добър шанс за трима ви. Ангажирал три места на „Ийстърн стар“ — презокеански кораб, който щял да отплава на петнайсети септември. На тринайсети той изпратил предварително майка ти и теб в Ливърпул, за да го чакате в хотел „Грейт Сентръл“, а късно през нощта на четиринадесети септември напуснал с влак Уъртли, за да се присъедини към вас. Но срещата не се състояла: полицията го очаквала на перона, когато в два часа сутринта пристигнал на Централната гара. След яростна съпротива той бил арестуван и затворен в полицейския затвор на Кенън стрийт. Милостиви Боже, още мога да почувствам потресаващия шок от тази новина — обвинението беше: умишлено убийство.

Възцари се дълго, напрегнато мълчание. Пол, свит на стола си, неподвижен сякаш хипнотизиран, едва си бе поел дъх, когато пасторът продължи разказа си:

— През нощта на осми септември било извършено особено ужасно и отвратително престъпление. Мона Спърлинг, привлекателна млада жена на двайсет и шест години, която работела в цветарски магазин близо до Ленърд Скуеър, била брутално умъртвена в апартамента, който заемала на номер 52, Ашоу Теръс в Елдън, близко предградие на Уъртли. Времето на престъплението беше твърде точно определено, защото е станало между осем и осем часа и десет минути. След като се върнала от работа в седем и половина, очевидно първо хапнала нещо леко за вечеря, после се преоблякла в тънък пеньоар, в който и била намерена. В осем часа една семейна двойка на име Прюсти от по-долния етаж, чула шум от необичайно бурна разправия в стаята над главите им. По настояване на жена си Албърт Прюсти се качил горе, за да види какво става. Почукал силно на вратата, но не получил никакъв отговор. Както стоял нерешително на площадката, един млад разносвач — Едуард Колинс, се изкачил по стълбището, за да достави пакет с изпрани дрехи. Тъкмо Колинс се присъединил към Прюсти, когато вратата се отворила, един мъж изскочил от апартамента и се стрелнал покрай двамата надолу по стълбището. Тогава те се втурнали във всекидневната, където намерили мис Спърлинг с глава почти отделена от тялото й и простряна на килимчето пред камината в локва от собствената си кръв.

Мистър Прюсти веднага изтичал за най-близкия лекар в съседство, който веднага дошъл, съвсем безполезно, разбира се, защото мис Спърлинг била вече мъртва. Повикали полицията. На местопрестъплението дошли местният съдебен лекар и един полицейски инспектор на име Суон. На пръв поглед изглеждало, че убиецът не оставил никакви следи, но след няколко часа три улики излезли на бял свят. Инспектор Суон открил в бюрото на Мона една саморъчно нарисувана с молив пощенска картичка, пусната седмица преди това от Шефилд, която съдържала следните думи: „Раздялата усилва чувствата. Ще се срещнем ли за вечеря при Дрюри, когато се върна?“. Картичката била подписана „Бон-бон“.

Освен това инспекторът намерил и една бележка — полуизгоряла и без подпис, но с печат на плика от осми септември, която гласяла: „Трябва да те видя довечера“. Накрая, на килимчето пред камината, редом с трупа, лежала особено изработена кесия за пари: направена от фина и необикновено мека кожа, прихваната за отвърстието с метален пръстен. Кесията съдържала около десет лири в сребро и банкноти. Въз основа на подробностите, дадени от Едуард Колинс и Албърт Прюсти, своевременно било съставено и беше разпространено описание на търсения човек. Предложена бе и голяма награда за всяка информация, която би довела до задържането му.