Арчибалд Кронин: Отвъд бездната

Тя излезе от стаята и момент по-късно се появи пасторът Иманюел Флеминг. Беше мъж на около петдесет, плещест и с големи, груби ръце. Носеше тъмен панталон, тежки високи обувки и черна куртка от алпака 6 6 Вълнен плат с примес на памук и коприна. — Б.пр. , поизбеляла по шевовете. Късо подстриганата му брада беше стоманеносива и строга, но големите светли очи му придаваха малко детински вид.

Той енергично се приближи, грабна с особена сърдечност десницата на Пол, а после свойски го хвана под ръка.

— Ето те и теб, момчето ми. Много се радвам да те видя. Ела да си побъбрим малко.

Флеминг поведе Пол към кабинета си — неприветлива, аскетично обзаведена стаичка в задната част на къщата, без килим, с петна по голите дъски на пода. Единствените мебели бяха жълто дъбово писалище с подвижен капак, няколко виенски стола и остъклен библиотечен шкаф. Върху камината стоеше ужасно грозен, навярно подарен, часовник от зелен мрамор, поддържан от позлатени ангелчета, а первазът над камината бе облечен в кадифе с топчести ресни.

След като предложи стол на посетителя си, пасторът бавно и с тежест зае мястото си зад писалището. Той помълча малко, после започна с тон на привързаност и съчувствие:

— Мое скъпо момче, това сигурно е било страшен удар за теб, но главното, което трябва да помним, е, че такава е била Божията воля. С Неговата помощ ще го преодолееш.

Пол преглътна без слюнка.

— Не мога да го преодолея, докато не знам нещо повече. Аз трябва да знам!

— Това е тъжна и мръсна история, момчето ми — отвърна мрачно пасторът. — Не е ли по-добре да я оставим погребана в миналото?

— Не. Искам да я чуя. Трябва да я чуя, или никога не ще престана да си представям… — Гласът му секна.

Настана мълчание. Пастор Флеминг, облегнат с лакът на писалището и закрил очи с голямата си ръка, сякаш вътрешно беше отдаден на молитва за помощ. Беше честен и добронамерен човек, който дълго и всеотдайно се трудеше на „Божията нива“, но много неща го ограничаваха и често с голямо униние той виждаше как пропадат най-благочестивите му усилия и най-добри намерения. Беше самотна душа и много пъти бе изпадал в настроения на самообвинение. Дори обичта към дъщеря си той бе превърнал в обвинение към себе си, защото виждаше несъвършенствата й, нейната дребнавост, суетността й и все пак твърде много я обичаше, за да се опита да поправи недостатъците й. Трагедията му беше в това, че той копнееше да бъде верен ученик на Бога и светец, който да изцелява страдащите само с едно докосване и да направлява паството си, озарен от Божието слово, което самият той тъй дълбоко чувстваше. Искрено искаше да се възвиси, но уви: езикът му беше непохватен и беден, а нозете му сякаш бяха затънали в тресавище; с една дума, беше твърде земен. Сега, когато заговори, езикът му се движеше трудно, а мрачните, педантични фрази сякаш се отмерваха от меланхоличния такт на часовника.

— Преди двайсет и две години в Тайнкасъл аз венчах Рийс Матри за Хана Бърджис. Хана познавах от няколко години. Беше една от най-милите девойки в паството ми. Рийс не познавах, но и той беше приятен, млад, добре възпитан човек от уелски произход и аз го харесвах и му вярвах. Имаше чудесна работа като представител на голяма фирма за захарни изделия. Имах всички основания да вярвам, че са щастливи, особено след като им се роди син. Аз, момчето ми, бях този, който те кръсти Пол Матри.

Той замълча, сякаш много внимателно подбираше думите си.

— Няма да отрека, че от време на време в хармонията на това семейство се появяваха малки пукнатини. Майка ти беше силно религиозна — истинска християнка; докато баща ти — да се изразя по-снизходително — имаше по-либерални разбирания и това естествено довеждаше до сблъсъци. Майка ти например беше твърдо убедена против употребата на алкохол и тютюн в къщи — един възглед, който баща ти никога не можа да разбере напълно. При това работата му го караше да отсъства от дома поне една седмица всеки месец, което може би оказваше едно обезпокоително влияние върху него. Създаваше си и приятели, много приятели — определено бих могъл да кажа — защото беше хубав, харесван мъж. Не всеки от приятелите му можеше да бъде одобрен, но баща ти общуваше с тях, придружаваше ги в билярдни зали, в барове и други съмнителни свърталища. Все пак аз нямах нищо сериозно против него, преди ужасяващите събития през 1921 година.

Пасторът въздъхна, отмести ръка от челото си, притисна един в друг върховете на пръстите си, с очи, тъжни и замислени, загледани сякаш назад през годините.