Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

Той добре си спомняше например онзи случай, когато на една от големите вечери, които устройваше у дома си, беше отвел Греъм настрани от другите гости, за да му покаже своите платна от Констейбъл. Знаеше, че колегата му се интересува от живопис, пък и искаше да се похвали с притежанията си. Греъм се бе държал изключително вежливо, но все пак през цялото време Спрот бе усещал безразличието на този странен човек към съкровищата му. Сякаш бяха фалшификати. Накрая, подтикнат от това чувство, Спрот бе възкликнал:

— Е, момчето ми… като познавач, не ми ли завиждаш?

Греъм се беше усмихнал любезно.

— Защо би трябвало да завиждам… когато мога да видя картини, най-малкото еднакво добри, в Художествената галерия само като прекося парка?

— По дяволите, човече… — бе избухнал Спрот. — Та картините в галерията не са твои .

— Не са ли? — Греъм се бе усмихнал по-широко, което някак развълнува сър Матю. — Нима най-великите шедьоври не принадлежат на всички ни?

Споменът от онова неловко положение пак се завърна и тъй като в този момент карето от играчи се разтури, някакъв извратен импулс го накара да повика със знак Греъм.

Колегата му почти незабележимо се поколеба, после прекоси салона.

— Седни при мен — подхвърли Спрот поканата си с фалшива сърдечност. — Сам съм.

— Вече пих чай — усмихна се Греъм вежливо.

— Поседни тогава за минутка. Не се виждаме достатъчно често.

Със същата учтива, но по-скоро неодобрителна усмивка Греъм седна на облегалката на съседното кресло.

— Така е добре — каза сър Матю, като си отхапа с апетит парче от кифлата с масло. — Знаеш, че не хапя. Въпреки всички клюки, които се дрънкат в този клуб.

— Уверявам те — каза Греъм леко смутен, но със съвършен маниер, — доколкото знам аз…

Спрот се изсмя уж непринудено, но по-високо отколкото го бе предвидил.

— Не обсъждахте ли мен преди минута, там, с онези другите? Не можеш да излъжеш стара лисица като мен. — Спрот знаеше, че преминава границата на приличието, но нещо у него го теглеше неудържимо да продължи. — Ненапразно съм упражнявал толкова години способността си да правя изводи.

Настана пауза, докато той вдигна чашата си и отпи от чая.

— Виждаш ли, Греъм, човек не може да достигне до моето положение, без да се скупчат пред прага му глутница клеветници, очакващи шанса си да извикат: „Вълк! Дръжте!“. Само един безотговорен полуумник като Джордж Бърли е достатъчен, за да ги насъска. Не си ли съгласен?

— Аз просто видях краткото изложение по въпроса във „Куриер“. — Греъм говореше бавно. — Не съм го разглеждал задълбочено.

— Никога не е имало по-откровено домогване до популярност и известност. Никой не знаеше какво предстои, преди Бърли да вземе думата в Камарата. Министърът на вътрешните работи побесня. Същата нощ един от рода Донкастър даваше прием. Жената на Бърли била там и публично заявила: „Винаги съм знаела, че Джордж е идиот. Ала все пак си мислех, че има достатъчно ум, за да не разбърква цялата онази мръсотия“. Чувал ли си някога за подобно малоумие? Казаха ми, че нямало да го допуснат да се кандидатира за изборите.

Спрот замълча.

Греъм държеше погледа си сведен надолу. След малко каза:

— Може би мотивите му са били искрени. Във всеки случай не мислиш ли, че е по-добре да си глупак, отколкото негодник и мошеник? — Той погледна часовника си. — Сега, ако ме извиниш, ще трябва да си вървя.

Изправи се и с учтиво кимване си тръгна.

С потъмняло лице Спрот си наля още една чаша, но чаят загорча в устата му. Разговорът не му бе донесъл удовлетворение, а бързата раздяла с Греъм добави към чувството му за пренебрегнатост нова обида. Изражението на лицето му се втвърди и го обля вълна на гняв и възмущение. Нима не се беше справял в миналото с далеч по-големи трудности? Нима не бе преживял и по-жестока злонамереност?

Инстинктивно той си припомни своите триумфи. Раменете му се изправиха, долната му устна се издаде напред и у него се въплъти нещо от „съдебния“ му маниер. Съжали за моментната слабост. Губеше ли своя жар? Би ли отстъпил сега, пред прага на Парламента, когато величието бе така близо, че можеше да се докосне с ръка? Не, хиляди пъти не!

В лошо настроение той стана и напусна клуба. Портиерът, който го изпрати на вратата, направи любезна забележка за времето. С разучена неучтивост Спрот не отговори. Влезе в едно такси и грубо нареди на шофьора да го откара до Гроув Куодрънт.

На влизане у дома си, за своя изненада, видя жена си да идва към него в антрето. Тя го целуна и му помогна да свали балтона си.