Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

Касълс веднага отишъл при Спрот, с когото често се срещали в обществото и като признал доброволно и искрено вината си, помолил го да спре ревизията за някакви си десет дни.

Съвършено правилно Спрот отказал. По негово нареждане, Касълс бил щателно ревизиран, после обвинен, признат за виновен и накрая му дали максималната присъда затвор. Междувременно акциите на компанията в Хедън Хил утроили цената си. Но вместо да спечели седемдесет хиляди лири, Чарлз Касълс получил седем години затвор.

Мъж, с характер като неговия, той не можел да забрави това и завинаги намразил Спрот с една нарастваща, смъртна злоба. Непрестанно търсел начин да си отмъсти, без да напакости на себе си. И сега… след всичките тези години… се бе появил синът на Матри… млад идиот — идеалист, отдаден на мелодраматичната глупост да „очисти името на баща си“. Милостиви боже, самата мисъл за това бе достатъчна, за да разсмее дори една котка. В кръговете, в които Касълс се движеше сега, всичко, което имаше връзка с действията на полицията обикновено се знаеше и не след дълго той бе осведомен за любителските усилия на Пол.

Оттук нататък за човек с неговия изкусен ум беше лесно да се възползва от случая.

Касълс не можеше да устои повече. Разтреперан, почти опиянен, той отстъпи. Като придаде на лицето си една маскоподобна пустота и безизразност, той се приближи до Пол.

— Трябва да призная, че ти добре понесе днешния следобед — каза той и се настани на облегалката на креслото, в което седеше Пол. — Ти си наложи да го понесеш, нали?

Пол не отговори.

— Може би снощи бях несправедлив към теб. — Нотка на неохотно признание пропълзя в гласа на Касълс. — Все пак нещата се стекоха зле за теб. Всичко тръгна накриво, а и полицията те тормози. Не те упреквам, че губиш кураж.

Той замълча и поклати глава.

— Удряш си главата в каменна стена. Ето защо днес поисках да видиш онази скъпоценна двойка. О, не толкова Омен. Той е стара, запъхтяваща се вече хрътка, макар че още много обича да следва миризмата на кръв. В действителност имах предвид Спрот.

Докато произнасяше името, лицето му потъмня и въпреки усилията да поддържа тона си ироничен, гласът му се втвърди като камък.

— Той е душата на системата, най-омразният реакционер в град Уъртли. Не бих могъл да изредя всичко, което е сторил — винаги косвено, винаги зад прикритие. Той единствен, изпрати баща ти в ада Стоунхийт. И докато той е тук, ти никога няма да го извадиш от там.

В мълчанието, което последва, пред очите на Пол изникна едно видение на Спрот — величествено самоуверен; а във вените на Пол започна да пулсира странна непозната треска.

Очевидно възвърнал спокойствието си, Касълс продължи, сякаш мислеше на глас:

— Да, другите са просто глупаци — Дейл например е един тесногръд дръвник, обвързан от професионалните си предразсъдъци. Вероятно е убедил себе си, че е бил прав. Омен, съдията, работи по метод основан на опита, но Спрот, о, Спрот е различен. Умът му е брилянтен. Той сигурно с един замах е разкъсал дрипавата тъкан на доказателствата и с един поглед е разбрал, че те са съвършено неубедителни. Въпреки това Спрот продължи напред, с всички рафинирани думи от речника си, без да се съобразява с нищо, с абсолютно нищо. Осъди баща ти на нещо по-лошо от обесване, на една жива смърт, вече петнайсет години. Той, само той го направи. Единствен той.

Треската в кръвта на Пол се надигна непоносимо под тази безпощадна логика. В ясна перспектива, той отново видя целия съдебен процес и като неуправляем сноп светлина срещу него отново блесна съзнанието за виновността на Спрот.

Сякаш почти случайно Касълс ласкаво положи ръката си върху рамото на младия мъж.

— Разбирам какво чувстваш. И ми е жал за теб. Как би могъл да се добереш до такъв човек? Той се е окопал здраво.

Пол вдигна глава и обърна горящите си очи към другия.

— Трябва да има някакъв начин да стигна до него.

— Не, Пол. Няма.

Касълс говореше със съчувствен тон. Поколеба се и млъкна, после прикривайки внезапна гримаса, додаде:

— Ех, има един начин… но разбира се, невъзможно е.

Очите на Пол бяха тъмни и блестящи на фона на бялото му лице.

— Защо е невъзможно?

По свой начин Касълс като че ли размисли, после сякаш отхвърли някаква мисъл.

— Не. Ти си твърде млад. Не би могъл да отидеш у Спрот… в къщата му… и да си уредиш сметките с него…

Докато изричаше това, Касълс хвърли бърз поглед към Пол, а дишането му се ускори и стана твърде бързо наистина, за човек толкова равнодушен и спокоен. Но сега Пол не можеше да схване, че това ускорено дишане издава страстта, която разтърсва другия до дъно.