Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

Едно стискане на Пол по лакътя го накара да се обърне към Касълс, който му посочи една фигура, която се беше надигнала от мястото си най-отпред.

— Не се занимавай с Омен, той е изкуфяло старче. — Думите сякаш стържеха слуха на Пол. — Ето, там се готви да говори… твоят истински приятел… Спрот.

Пол усети как слаба пот избива по тялото му, когато погледна в указаната посока и впи поглед в маститата фигура на прокурора с накъдрена перука и мрачна черна тога. Гладко избръснатите му бузи и закръглената брадичка ясно се открояваха в полумрака на залата. Той сви подвижните си устни, обходи с поглед публиката си, като велик актьор на сцената и след премерена пауза, започна обръщението си към съдебните заседатели във финалната фаза от заседанието на съда по случая.

Будещи негодувание и отвращение, фактите бяха най-обикновени. Обвиняемата беше улична жена, проститутка от най-низша класа, която от седемнайсетгодишна възраст — сега беше на двайсет и четири години — бе упражнявала професията си в най-бедните квартали на града. Имала си и неизбежния „покровител“ — мъж, който „я наглеждал“ от ъгъла на улицата, който живеел с нея от мизерното й и неморално припечелване, и който фактически я експлоатирал и биел жестоко. Една нощ, без да бъде предизвикана, пияна, в пристъп на отвращение и разкаяние, тя го намушкала с кухненски нож, след това обърнала оръжието към себе си, но не успяла да се самоубие.

Тази обикновена и мизерна история едва ли се нуждаеше от доразвиване и тълкуване, но Спрот се впусна да набляга върху всички подробности, върху всички мръсни аспекти. Със смразяващо кръвта предупреждение, той посочи на съдебното жури, че дори и помисъл за съчувствие и смекчаващи вината обстоятелства, не би трябвало да ги отклони от дълга им. Щом обвиняемата бе заклала преднамерено любовника си, то тя неоспоримо е виновна в умишлено убийство. На Пол вече бе ясно, че ако Спрот именно по този начин употребяваше интелектуалното си превъзходство, то макар и да излагаше тезата си привидно честно и непредубедено, всъщност лишаваше обвиняемата от всякаква възможност да изложи благоприятните за нея факти.

Като завърши с финален драматичен жест, той седна на мястото си всред мъртва тишина.

— Добре го виж! — Грубият глас на Касълс бе снижен до шепот. — Ето, по този начин е обработил и Матри.

Дори и без това подканяне, загледан вцепенен в Спрот, Пол усети как в него се надига вълна от извънредно силни емоции, толкова наситени и бурни, че започна да му се повдига и студена пот изби по челото му. През живота си досега той понякога бе изпитвал антипатия инстинктивно — някои натури се отблъскват взаимно и още от пръв поглед между тях се установява неприязън. Но сегашното му чувство съдържаше нещо повече, много повече от обикновена антипатия. Тъмно и предопределено, то извираше от самите дълбини на съществото му. Мислеше си за всичко онова, което този човек беше казал за баща му, за безпощадния и неумолим разпит, на който го беше подложил. О, вярно бе, че фамилиарността поражда неуважение, а постоянната й употреба притъпява и най-фината чувствителност. Въпреки това в разученото поведение на този кралски служител имаше нещо толкова непроницаемо и лишено от обикновена човечност, че то надигна в гърдите на Пол дива жажда за отмъщение.

Изведнъж настана тишина. Съдията бе привършил заключителната си реч. Чу се шум от стъпки, журито се оттегли и мястото на съда бързо се опразни.

— Четири часа — забеляза Касълс, като разтегли в някакво подобие на усмивка бледите си устни. — Тъкмо навреме за следобедния им чай.

— Как можеш!…

Касълс повдигна рамене с цинично равнодушие.

— То влиза в работното им време… на Омен и на Спрот. Нямат скрупули. Чудя се, колко ли дела са претупали помежду си за петнайсет години? Искаш ли да излезем?

— Не — отвърна Пол през зъби и изви глава.

Съседът му от другата страна, с изражение на редовен посетител врял и кипял в съдебната зала, дъвчеше сандвичи, които вадеше от книжна кесия. Беше дребен човек, с тесен гръден кош и оскъдна коса, пригладена към восъчния му череп. Той поверително се наведе към Пол.

— Вие двамата дойдохте малко късно. Пропуснахте най-интересното от представлението. Спрот не беше лош във финалната си реч, ала трябваше да го чуете тази сутрин. Навря я в миша дупка. Утайката на обществото… сводничещи на отрепките на човечеството… почти я разплака. Най-трудното вече мина. Давам на журито още десет минути. Ще я обесят като нищо. Като гледам старшия на съдебните заседатели — обзалагам се, че жена му постоянно го тормози! — няма да има снизхождение и милост. Възбуждащо е, нали? Вместо футболен мач, всеки ден бих предпочел да гледам това.