Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

„Всички ли са такива?“ — питаше се Пол. Повдигаше му се от горещия спарен въздух.

След малко журито се върна в залата. И съдията. Всички.

— Виновна!

Разбира се… дребният човечец, експертът по делата, го беше предсказал.

Не беше предсказал само последвалия отчаян писък на горката нещастница, свита под шала си на подсъдимата скамейка, нито пък дългия пристъп на разкъсваща я кашлица, който последва. Негова Светлост, бездушен и отегчен, бе принуден да изчака кашлицата да заглъхне. После — черната шапка. Пол наблюдаваше с немигащи очи как траурният знак бе положен на главата на съдията, докато произнасяше думите „да висиш на врата си, докато умреш“ и изминалите петнайсет години сякаш се претърколиха назад. Почувства всичко, което баща му би трябвало да е почувствал; сърцето му се късаше от страдание, опитваше се да изплаче мъката си, а сълзите не идваха. Бореше се за въздух. Сграбчил парапета на галерията, най-сетне дойде на себе си.

— Всичко свърши — каза Касълс с приятен глас. — Не е лошо за следобедно представление.

Като в мъгла Пол го последва надолу по стълбището и през широкия двор. Излязоха на улицата и Касълс се спря.

— Ще отидем ли да хапнем нещо?

Изглежда, той с хладно любопитство се мъчеше да възбуди рефлексите у Пол, сякаш разглеждаше под лупа забодено насекомо. Но като че ли под повърхността имаше нещо повече от това… Зад тази мъртвешка маска Пол усещаше присъствието на емоции, по-тъмни дори от тези, които изпитваше той самият.

— Не бих могъл да ям нищо.

Касълс сложи ръка на рамото на спътника си.

— А защо да не се върнем у дома и да пийнем по нещо? Мисля, че се нуждаем от това.

— Съгласен.

В кипящия водовъртеж на емоциите си, Пол не мислеше нито какво върши, нито къде отива. Те се отдалечиха заедно.

Когато стигнаха до задната стаичка в Лейнс, Пол се отпусна в едно кресло, докато Касълс внимателно спусна надолу щорите на прозореца, после извади бутилка от шкафа и наля две питиета.

— Заслужили сме го — забеляза той, като подаде чашата на Пол. — Няма да ти навреди. Взел съм го откъдето трябва.

Стимулиращата течност затопли стомаха на Пол и поотпусна нервите му. В изтощението, което го бе обхванало, той чувстваше, че се нуждае от това питие и заради тази нужда не се замисляше какъв ефект би могъл да има алкохолът върху сегашното му настроение. Никога през живота си досега не бе познавал такава мрачна и безнадеждна мъка в душата си. На една глътка той изпразни чашата си и не възрази, когато Касълс взе бутилката и му наля отново.

Като остави чашата си на камината, бившият затворник за момент се загледа с крайчеца на окото си в младия мъж. Дебнешком, той навлажни устните си, като съзнаваше, че решителният момент наближаваше. Да, тази уникална комбинация от шансове, за която толкова често бе мечтал, най-сетне беше пред него. Не биваше да пропусне възможността, която му даваха онези хартийки, пъхнати в ръката му с прошепната молба, по време на разходката в двора, няколко дни преди да го освободят. За него Матри — затворникът в Стоунхийт — не значеше нищо; във всеки случай с Матри беше свършено — с доживотна присъда, без ни най-малка надежда за помилване. За Пол той също не се замисляше, освен като за изпратен му от Бога инструмент за отмъщение.

По времето на своето „очерняне“, както той го наричаше, Касълс бил районен представител на голяма Мидландска застрахователна компания. Ерген, с влечение към спорта, той живеел добре. Излизал понякога на лов с местните ловци и редовно посещавал конните състезания. За толкова хитър и решителен човек, хазартът бил втора природа и той обичал да рискува и да залага „на нещо сигурно“. Тъй че, когато до него достигнала поверителна информация за планувано сливане между собствената му организация и една малка застрахователна компания за пожар и живот в Хедън Хил, той веднага усетил, че това е шансът на целия му живот. Такова обединение би се оказало извънредно изгодно за по-малката компания и той, от поверения му капитал на Мидландската компания, „заел“ пари, с които закупил петдесет хиляди дяла от дяловия капитал на компанията от Хедън Хил.

Покупката била направена много дискретно, но все пак сумата била толкова голяма, че за това плъзнали слухове и след време те достигнали до ушите на Управителния съвет. За ужас на Касълс, работата стигнала до ревизия, изискана от съответния компетентен орган, който тогава се оказал мистър Матю Спрот.