Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

Но това не го тревожеше. Можеше да просъществува с парите, които получаваше. Девет пенса беше цената на нощувката в приюта, а останалото стигаше за храна. Тъй като по-икономично беше да ползва кухнята, по съвета на Джери Пол си купи на старо един тиган от съдържателя. От най-евтиното месо, опържено с лук, ставаше добра, питателна вечеря.

Приютът даваше подслон на една пъстра, изоставена от обществото, безотговорна и мързелива компания — отрепките и утайката на обществото в Уъртли. Никой от тези мъже нямаше постоянна работа, дори най-свестните от тях бяха зависими от капризите на случайни, временни работодатели. Ако по канала пристигнеше за разтоварване керван от шлепове, ако трябваше да се изкопае отходен канал, ако снежната буря бе навяла дълбоки пресни по улиците, тогава, по думите на Джери, тези мъже ядяха и пиеха. Имаше и други, които пък упражняваха различни и странни занятия: събирачи на парцали, празни бутилки и иманяри по бунищата. Бяха мълчаливи фигури с вмирисани парцаливи дрехи, които ровеха из кофите за смет, полупрегърбени от постоянното взиране в земята, непрестанно търсещи съкровища — бутилки, изхвърлена порцеланова чинийка, парче ръждясал метал.

Уличните развлекатели също бяха не съвсем почтена група. Имаше един — „човекът каучук“, който развличаше минувачите като ядеше суджук с пръстите на краката си. Слепият цигулар, един злонравен старец, всяка вечер сваляше сините си очила и ги оставяше до бастуна, с който патетично почукваше по улицата; после се изтягаше удобно и се зачиташе във вестник „Куриер“. Певецът от Дъблин специализираше в носене на театрални плакати, а любимата му вечеря бяха горещи картофи и осолена херинга. Накрая, сакатите — мъжът без крака, който се приплъзваше по тротоара на ръцете и бедрата си, престорения паралитик, болните, които излагаха на показ раните си и търгуваха с тях и просяците — откровени и безсрамни. Повечето бяха покварени и порочни. Някои бяха и много болни. Скупчени заедно в ниската, зле проветрена спалня, неподредена и мръсна, те хъркаха, крещяха на сън и в дългите нощни часове отделяха зловония, които се смесваха с вонята от нужника.

А колко бързо безнадеждната атмосфера на това място зарази Пол и го изпълни с отчаяние и меланхолия. Започна да мисли, че никога няма да успее да разбули мистерията под нарастващото бреме на бездействието, закопня за някакво решително действие, което веднъж завинаги да разсече заплетения възел от невидимите въжета, които го обвързваха. Яремът на неправдата все по-жестоко протриваше младата шия и младия му дух. Той будуваше замислен през безсънните нощи, а мислите му се въртяха и се връщаха с нарастваща горест и омраза към главния виновник за страданията на баща му, прокурора Матю Спрот.

Към края на седмицата, Лейнската рекламна агенция престана да наема хора за своите плакати — сандвичи. На портата ги върнаха обратно. Пол погледна Джери, който равнодушно вдигна рамене.

— Те често се отказват от услугите ни. Вместо това разлепят плакатите. Ще опитаме на гарата.

Отидоха заедно на гарата и през следващите два дни се навъртаха наоколо, като издебваха случай да пренесат чанта или куфар и през цялото време внимаваха да не ги забележат носачите, които считаха това за нарушение на правата им. С малкото бакшиши, които получи, Пол можа да изкара до събота. Същият ден вечерта, когато влизаха в нощния приют, Джери се спря и посочи един непознат — висок и жилав мъж на около четиридесет, с бледо тясно лице, небръсната брадичка и малки очи, облечен в кафяв костюм, с мека шапка на главата и развързана вратовръзка, висяща върху жилетката му.

— А, ето и нещо за теб, колега — възкликна Джери тихо. — Онзи там е Касълс… и внимавай как ще го използваш.

По-късно същата нощ, в малката стая, която Касълс бе наел на една съседна улица, Пол се изправи с лице срещу този човек, който така тревожно бе очаквал. Въпреки че външността му не беше предразполагаща, а гласът му бе груб, той, както Джери бе загатнал, явно беше образован и интелигентен човек. Наистина, имаше във вида му някакъв намек, че той може би някога е принадлежал към адвокатското съсловие. Удължените черти придаваха на лицето му изражение на образован човек, а в мъртвите жълтеникави очи проблясваше от време на време поглед на мъж, съчинявал някога добри защитни речи. Но какъвто и да е бил, или би могъл да бъде тогава, сега беше ясно, че е пропаднал далеч надолу в сянката на подземния свят.