Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

Опомнил се какво говори, Пол изведнъж млъкна. Краката му се подкосиха и той се отпусна на стола, закрил с ръка очите си. В дългата тишина, която последва, той не смееше да погледне към Бърли. Чувстваше, че напълно беше разбил всичките си шансове за успех.

Но грешеше. Докато убедената и гореща защита на баща му не повлия на Бърли, то той можеше изцяло да бъде спечелен от една изява на силен и непокорен дух. Уважаваше смелостта и често обикваше онези, които по собствения му израз, „биха могли да му се противопоставят“. Чувстваше също, че би могло да има нещо в тази странна и неприятна история. Още повече че като постави под въпрос чувството му за дълг, Пол го беше засегнал по болното място. Бърли ясно съзнаваше, че твърде много беше давал воля на собствените си желания и апетити, и начинът на живот, наложен от аристократичната му съпруга, понякога го караше да отбягва по-неприятните служебни функции и задължения.

Той направи няколко крачки напред-назад по килима, докато раздразнението му се охлади. После каза:

— Вие младите, изглежда, мислите, че всички добродетели са у вас. В това ви е бедата. Не виждате доброто у другите. Не че се правя на гипсов светец, но въпреки всички прилагателни, с които ме обсипа, аз наистина държа на някои неща. И едно от тях е честната игра. Не ми харесва ни най-малко твоята работа. Но бог ми е свидетел, че няма да остана настрана и няма да оставя нещата така. Ще взема изложението ти и ще му дам гласност направо от трибуната на Камарата на общините. Да, за бога, заклевам се най-тържествено, че ще я пусна направо в скута на самия министър на вътрешните работи.

Пол повдигна очи. Изявлението на Бърли беше толкова неочаквано, а победата му така зашеметяваща, че той почувства как стаята се завъртя около него.

Опита се да изпелтечи някаква благодарност, но устните му отказаха да се раздвижат, а стаята се завъртя по-силно от всякога.

— За бога! — възкликна Бърли и бързо измъкна от джоба си малка плоска манерка, наведе се, втикна я между зъбите на Пол и насила вля в устата му малко уиски. — Така! Сега е по-добре. Дръж си главата наведена надолу!

С ново покровителствено изражение на лицето, депутатът наблюдаваше как бузите на Пол отново възвърнаха цвета си, докато самият той щедро отпиваше от манерката. Силата на реакцията от страна на Пол пропъди остатъка от гнева му и възстанови у него едно удобно чувство за собствена значимост. А по-късно, когато щеше да е вече наясно с този глупав брътвеж за някаква си там несправедливост, каква великолепна история за разказване щеше да излезе за клуба! „Припадна в краката ми, младият глупак!“ — чуваше гласа си той. Но времето напредваше.

— А сега добре ли си? Влакът ми тръгва в осем.

Пол се изправи на крака, слепешком пое ръката, която Бърли му протегна и след няколко минути се озова на улицата. В ушите му звучеше песен, а друга още по-вълнуваща ехтеше в сърцето му.

На другия ден във вестникарската будка на ъгъла, Пол поръча да му доставят всеки следобед по един брой от „Куриер“. Вестникът обширно информираше за дебатите от предишния ден в Камарата на общините и макар да знаеше, че не би могъл да очаква незабавен резултат от претрупания с работа Парламент — нали Бърли трябваше да изчака удобен случай — всяка вечер след връщане от работа Пол четеше ежедневника с интерес. С дух повдигнат от надеждата, той започна да гледа с други очи на условията, при които живееше в момента и се постара да се пригоди колкото може по-добре към тях. В пансиона разшири познанството си с единствения наемател на негова възраст — чиновникът в счетоводно бюро Джеймс Крокет, с когото до сега само си бяха кимвали с глава. Крокет, един улегнал и доста отегчителен характер, редовен като часовников механизъм в навиците си, който предпочиташе високи колосани яки и вързани на фльонга връзки, беше самата предпазливост, когато отвръщаше на авансите на Пол. Една неделна утрин се случи да излязат от стаите си едновременно. Крокет нерешително извади два билета от джобния си бележник.

— Бихте ли ги взел? Даде ми ги управителят на фирмата. Той е член на Ботаническото дружество.

Пол разгледа билетите.

— А не искате ли да ги използвате вие?

— Приятелката ми не се чувства добре — обясни Крокет — и за съжаление не можем да отидем. Много е красиво. Затворено е за посетители в неделни дни и се допускат само членове на дружеството и приятелите им.