Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

— Само една от тях може да е вярна — контрира бързо Пол.

Бърли се намръщи и поклати глава.

— У нас такива неща просто не се случват. Може да са възможни в някоя скапана страна, в чужбина… но не и тук. Нима нямаме най-добрата система на правораздаване в света? Ние сме водещи в тази област, както и във всичко друго! Че какво би било по-честно от процес със съдебни заседатели? Милостиви боже! Ами тази система работи вече повече от седемстотин години!

— Това може да се окаже и аргумент против нея — отвърна тихо Пол. — Мислих много по това, сър. Естествено е за положението, в което се намирам. Не допускате ли, че понякога съдебното жури се съставя от глупави, невежи и предубедени хора, които не могат да разберат някои чисто технически въпроси, нямат понятие от психология, лесно се огъват от някои косвени улики или от емоционалната риторика на опитния прокурор. Не мислите ли?

— За бога! — възкликна Бърли. — Остава да хвърлите кал и по Върховния съд.

Страстното възмущение, което ден след ден беше съзрявало и ферментирало у Пол, го подтикна да отговори:

— Човек, чиято кариера зависи от способността му да отнеме живота на друг човек, поставен на подсъдимата скамейка пред него, по мое мнение заслужава толкова уважение, колкото заслужава и обикновения палач.

— Забравяте, че ние се нуждаем от обикновения палач.

— Защо?

— По дяволите! — избухна Бърли. — Ами за да беси нашите убийци, разбира се.

— А трябва ли да ги бесим?

— Разбира се, че трябва. Длъжни сме да пазим обществото. Ако не беше страхът от въжето, всеки мерзавец би ви прерязал гърлото за петлирова банкнота през някоя тъмна нощ.

— Статистиката сочи, че в страни, които са премахнали смъртното наказание, не се наблюдава нарастване на престъпността.

— Не го вярвам! Обесването е най-добрата профилактика! И при това е съвсем хуманна смърт! — много по-добра от гилотината и електрическия стол. Би било акт на върховна глупост да се откажем от него.

Под напора на чувствата си, Пол загуби всяка мярка на сдържаност и предпазливост.

— Същото каза и лорд Илинбъроу — председателят на Върховния съд на Англия, и то не много отдавна, когато Семюъл Ромили се опита да отмени обесването за кражба на повече от пет шилинга.

Цялата кръв нахлу в лицето на Бърли. Със слюнки, които пръскаха от устата му, той изрева:

— Ти, проклети, млад идиоте! Ти не можеш да ми забождаш такава значка! Аз съм либерал. Изцяло съм предан на човечността. Такава е и цялата ни система. Ние не искаме да бесим хората. За бога, трябвало е да го знаеш от собствен опит. Един човек винаги може да бъде помилван.

— Вашата съдебна система, най-добрата в света, първо намира виновен за убийство един човек и го осъжда на смърт чрез обесване. След това, като поставя под въпрос собственото си решение, се обръща около оста си и го изпраща в затвор — един жив ад! — до края на дните му. Това акт на милосърдие ли е? Или на хуманност? Или може би това наричате правосъдие?

Пол се изправи с побеляло лице и святкащи очи.

— Ето това се случи с баща ми. Той е в Стоунхийт заради една престъпна процедура, която разчита на косвени улики и на свидетели, негодни да свидетелстват; система, която позволява на обвинението да манипулира фактите. Тази система призовава вещи лица, които не са нищо повече от платени послушници на прокурора, чиято роля е да казват само „да“. Едничката цел на прокурора при тази система е не толкова да осигури правосъдието, колкото да окачи обвиняемия на бесилката с всички средства, с които разполага.

Без повече да обръща внимание на Бърли и понесен от обзелите го чувства, Пол продължи с приглушен глас:

— Престъплението е продукт на обществения ред в една страна. Онези, които правят този обществен ред, често пъти са по-виновни от така наречените престъпници. Обществото не бива да се отнася към тях със същите критерии, заради които преди стотина години можеха да обесят гладуващо момче само за това, че е откраднало един хляб. Дори ако бяхме решени да вадим око за око и зъб за зъб, пак би трябвало да очакваме известно полезно действие от закона. Вместо това какво получаваме? По-специално при тежките обвинения? Методи толкова антични, колкото самата бесилка, на която след комедията с молитвата, осъществяваме последната сцена на отмъщението.

Почти без дъх, Пол продължи бързо:

— Дошло е времето за една по-нова, по-добра система и въпреки това вие искате нещата никога да не се променят, да останат такива, каквито са били в „добрите стари времена“. Може би бихте искали да се върнем дори още по-назад, във феодалната система, когато случайно са започнали да съдят с участието на съдебни заседатели. Е, добре. Ваше право е да си имате свои възгледи. Но в същото време вие сте представител на народа, вие сте мой представител в Парламента. Дори да не вярвате и дума от изложението, което ви дадох, ваш дълг е да осигурите то да бъде разгледано по подходящ начин. Ако не направите това, аз самият ще изляза на площада и ще го изкрещя, за да го чуят хората.