Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

— Добре — реши той. — Доведи го!

Малко след това Пол беше въведен в стаята. Бърли, който тъкмо палеше пура от пет шилинга, приятелски се ръкува с него и с жест му предложи да седне.

— Е! — възкликна той сърдечно, през облак дим. — Очаквам ви откакто получих писмото ви. Ще пиете ли кафе?

— Не, благодаря, сър.

Пол беше бледен, но решителното изражение на лицето му и атлетичните рамене определено направиха благоприятно впечатление на Бърли, който винаги и на драго сърце помагаше на някой почтителен и енергичен младеж.

— Да минем тогава към въпроса, млади момко. — Бърли употребяваше обичайния си приятелски, полушеговит, покровителствен тон. — Времето ми, знаете, е твърде малко. Имам важна конференция извън града, а довечера трябва да хвана нощния експрес за Лондон.

— Предположих, че сте зает, сър. — Пол сковано измъкна от вътрешния си джоб лист хартия. — Затова подготвих едно кратко изложение на фактите на пишеща машина.

— Добре, добре — одобри Бърли с ласкав тон, като същевременно повдигна възпиращо ръката си. Той енергично се противопоставяше срещу четенето на разни изложения: че защо иначе би поддържал две секретарки в Камарата? — Кажете ми с няколко думи за какво се отнася.

Пол навлажни устните си и пое дълбоко дъх:

— От петнайсет години баща ми е в затвора, заради престъпление, което не е извършил.

Челюстта на Бърли увисна надолу. Той се взря в Пол с изпъкнали очи, в които се четеше уплаха и обида. Пол не му даде време да проговори, а продължи твърдо с всичко, което искаше да каже.

Отпърво изглеждаше, сякаш Бърли щеше да го прекъсне. Но въпреки че лицето му прогресивно се удължаваше и той мяташе към Пол подозрителни погледи, изпълнени с отврата, не го прекъсна. Продължаваше да слуша. Пурата му угасна.

Монологът на Пол трая точно седем минути и когато свърши, Бърли остана на мястото си като човек, хванал се в най-неприятен капан. Той прочисти гърлото си.

— Не мога да повярвам, че това е истина. Звучи ми като пълна небивалица. А дори и да не е… това е много стара история.

— Не и за човека в затвора Стоунхийт. Той все още изживява всяка минута от тази „небивалица“.

Бърли направи жест на раздразнение и досада.

— Не мога да приема това. И не вярвам, че трябва да се разбъркват калните блата. Във всеки случай това не е моя работа.

— Вие сте член на Парламента от Уъртли, сър.

— Да, по дяволите. Но не съм депутатът на Стоунхийт. Аз представлявам почтени хора, не тайфа затворници.

Той стана и започна да ходи напред-назад из стаята, разгневен от провала на хубавия си ден. Ако само не беше определил среща на този млад глупак. Не, не би могъл да си навре главата в такова гнездо на оси. Никой разумен човек не би го докоснал дори с лодкарски прът. И все пак вперил гневен поглед в Пол, който седеше спокойно до масата, Бърли изпита неприятно чувство на малодушие и неувереност. Изведнъж, с нетърпелив поглед към часовника, той се опита да спечели време.

— Е, добре. Оставете ми това ваше проклето изложение. Ще го прочета днес по някое време. Елате при мен довечера в седем.

С потиснат израз на благодарност Пол му подаде написания на машина документ, после се изправи и спокойно напусна стаята. Отвън напълни дробовете си със свежия утринен въздух. Ако само би могъл да склони депутата да действа в Парламента — този върховен орган на властта — цялото дело щеше да се открие за преразглеждане. Забързан към „Бонанза“, той се надяваше, че беше направил известно впечатление на Бърли.

Денят отмина непоносимо бавно. Като се питаше какви ли съдбовни мисловни процеси протичат сега в главата на Бърли, Пол непрестанно хвърляше тревожни погледи към часовника. На няколко пъти управителят Харис се приближаваше и заставаше зад него, сякаш с надеждата да го улови, че само симулира работа.

Най-сетне времето наближи. Току преди затваряне Пол отиде в умивалнята и за да се освежи, подложи главата си под струя студена вода. В седем и четвърт беше в хотел „Куинс“ и след като почака малко, го заведоха горе.

Но този път още щом влезе в стаята почувства, че в маниера на Бърли липсваше приветливата непринуденост. Депутатът от Уъртли бе застанал с гръб към камината с готов, приготвен за път куфар и пътно горно палто, метнато през масата. Едва кимна в отговор на поздрава на Пол и удостои младия мъж с дълъг, изпитателен и недружелюбен поглед. Накрая проговори:

— Прочетох онова ваше изложение… всяка дума. Четох го в колата на път за конференцията. Пак го прочетох на връщане. Трябва да кажа, че добре сте го сглобили. Но във всеки отделен случай винаги има две страни, а вие сте изложил само едната от тях.