Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

— Недейте! — простена Пол. — За бога! Аз се нуждая от помощта ви… от всичката помощ, която можете да ми окажете.

Изражението на Суон се промени. Той почти отчаяно впери поглед в Пол.

— Е, щом искаш… тогава нека ти разкажа повече. За двамата главни свидетели — Едуард Колинс и Луиза Бърт, които погрешно идентифицираха баща ти, а не истинския убиец.

Аз бях дежурен, когато Бърт и Колинс дойдоха в управлението да получат наградата си. Вече ти казах, че имах сериозни подозрения към тази двойка — не толкова към Колинс, който беше лековерен, но добронамерен младеж, колкото към Луиза Бърт. За своите седемнайсет години тя ми изглеждаше… хм, момиче, което си струва да бъде наблюдавано. Въведох ги да почакат в една стая и докато чакаха, аз работех на бюрото си в съседната стая. Благодарение на едно акустично устройство, което имахме, можех да чувам всичко, което си говореха. Също така и си го записах. В началото не казаха нищо особено. После Колинс се обади с наплашен глас:

„Ще вземем ли парите?“

„Ще ги вземем Ед, не се безпокой“ — отговори Луиза толкова хладнокръвно, колкото можеш да си представиш и добави: „А може да има и нещо отгоре.“

„Какво искаш да кажеш?“ — попити той.

Тя се засмя.

„Имам нещо скрито в ръкава, кост може да те изненада.“

Това, изглежда, разтревожи Колинс. Той не проговори доста време, после с глас на папагал, сякаш го беше повтарял преди, каза:

„Човекът беше Матри, нали, Луиза?“

„Ще си затвориш ли устата — нахвърли се отгоре му тя. — Вече е твърде късно да се дърпаш назад. С нищо не сме му навредили. С всички онези доказателства и без нас щяха да го осъдят. А в края на краищата не го обесиха. Не разбираш ли, глупчо, че не върви да се опълчваш срещу полицията. Освен това от цялата работа можем да спечелим повече, отколкото си сънувал някога. Знаеш ли какво си представям напоследък — продължи тя замечтано. — Ще си живея като лейди, Ед, може би като кралица със слуги, които ще ми прислужват, ще мият чиниите и ще изхвърлят помията. Само ме остави да следвам късмета си и аз ще плюя на целия свят, никога повече няма да изгладя дори една риза.“

Суон замълча, за да си поеме дъх. Когато продължи, погледът му бе насочен право в Пол.

— Това беше краят на разговора. Но чух предостатъчно, за да се потвърдят най-лошите ми подозрения. Луиза Бърт със собствената си уста беше разкрила играта. Тя бе видяла убиеца и го бе описала, а когато това не съвпадна с описанието на Матри, услужливо промени твърденията си. В управлението щеше да има много разследвания и кръстосани разпити, но това я удовлетворяваше и улесняваше да се вживее в тезата си, защото всичко сочеше, че Матри е виновен. После тя искаше и да е в добри отношения с полицията, да бъде една малка примадона, най-отпред на сцената и, разбира се, да си получи възнаграждението. Колинс се извъртя в показанията си под нейно влияние. Може би тя действително беше убедила себе си, че наистина е видяла Матри. Това може да се случи с момиче от нейния тип. И когато всичко отшумя: вестникарските заглавия, врявата, похвалите, цялото панаирджийско зрелище, на нея й остана време да размисли. Започнала е да размишлява за всички неща, които не бяха излезли на бял свят по време на процеса. Да се пита дали в края на краищата не е видяла някой друг, една смътно позната фигура, която е срещала из Елдън по пътя си към и от пералнята. Изведнъж й проблясва… вероятността, че този човек може да е бил… един шанс… а с него и една златна възможност.

Аз трябваше да отида при началника си, но не отидох… Твърде много му бях додявал в ранните стадии на разследването, за да пожелае да ме изслуша сега. Освен това беше ме мъмрил за бездействие по случая предната седмица и не бяхме в съвсем добри отношения. Така че, известно време само предъвквах в себе си онова, което знаех. Накрая отидох за съвет при един адвокат на име Уолтър Джилет. Беше човек, когото харесвах и комуто се доверявах, и сигурен съм, че и той ме харесваше. И какво, мислиш, ме посъветва? Да се държа настрана от цялата работа. Известно му бе, че положението ми в полицията не беше розово. Може би защото знаеше, че си попийвам, той и не повярва напълно в новите доказателства, които му представих. Каза ми: „За бога, Джими, не рови в гнездото на осите!“. А какво направих аз? Умът ми беше в такова състояние на напрежение и обърканост, че направих един запой и отидох на дежурство съвсем наквасен… е, останалото го знаеш. След като излязох от дранголника, пукната пара не давам за нищо…