Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

Стори му се, че е скандинавски тип — висока, с руси коси, дълги крака и едва ли беше на повече от двайсет години. Чертите й бяха правилни, макар и малко нарушени от тънък бял белег, който се спускаше по бузата й от високата ябълчна кост. Би била привлекателна, ако някакви дълбока, меланхолична съсредоточеност не беше наложила отпечатъка си между веждите й. Всъщност в покой лицето й беше необикновено тъжно, изражението му бе отдалечено, напрегнато и сериозно. На няколко пъти през следобеда Пол, без да иска, насочваше погледа си към тази трагична млада амазонка. Забеляза, че носеше униформата си спретнато, с добър вкус. Макар и видимо в добри отношения с другите продавачки, държеше се настрана и бе резервирана към всички, освен към някои от редовните си клиенти. Що за човек бе тя? Той й отправи поглед, въпросителен и приятелски, но не получи отговор. Вместо това, тя сведе очи и се обърна настрана.

Следобедните часове се влачеха мъчително бавно. Пол затвори очи, докато пръстите му чукаха по клавиатурата една противно позната мелодия, която знаеше наизуст. Най-сетне дойде шест часа и той бе свободен. Без да губи време, тръгна право към болницата и с известно затруднение, но успя да получи ново разрешение да посети Суон.

Болният изглеждаше по-зле: с понижено и мрачно настроение. Беше неразположен да говори. Всъщност сякаш съжаляваше, че бе говорил толкова свободно предишния път. Но Пол продължаваше да седи търпеливо до леглото му, без да го насилва по какъвто и да било начин и Суон постепенно омекна. Изви главата си към младия мъж и го загледа със съжаление.

— Така… пак дойде, а? — издума най-сетне той.

— Да — отвърна тихо Пол.

— Предупреждавам те… ако продължиш да ровиш в тези неща, те ще променят целия ти живот, както промениха и моя. А веднъж пъхнеш ли си там ръката, няма връщане назад.

— Аз няма да се върна назад.

— Тогава как мислиш да започнеш?

— Мисля си, че ако напиша една декларация и вие я подпишете, бих могъл да я отнеса до компетентните власти…

Суон нямаше сили да се засмее, но някакъв кратък сардоничен трепет премина по бледите му устни.

— Кои власти? Полицията ли? Та те вече са съвсем наясно и твърде доволни от положението. Кралският прокурор сър Матю Спрот ли? От моя личен опит, те съветвам да си нямаш работа с този джентълмен!

Суон млъкна, прекъснат от продължителен пристъп на кашлица.

— Не. Единствен министърът на вътрешните работи, чрез Парламента, има власт да открие за преразглеждане делото, а ти, с настоящите си доказателства, не би могъл да се доближиш и на миля от него. Делирните бълнувания — така биха ги нарекли — на един умиращ, дискредитиран бивш полицай не биха имали абсолютно никаква тежест. Те просто биха ти се изсмели.

— Но вие вярвате, че баща ми е невинен.

— Аз знам , че е невинен — отговори Суон почти нетърпеливо. — В своята заключителна реч, съдията нарече убийството на Мона Спърлинг долно, брутално, чудовищно престъпление, за което най-тежкото наказание предвидено от закона, би било напълно заслужено. И въпреки това те помилваха Матри. Не го обесиха. Защо, питам те аз, защо? Може пък и да не са били съвсем сигурни, че човекът, когото са осъдили е виновен. Или от благородство и човечност не го залюляха веднага на бесилката, а вместо това му осигуриха бавна смърт — доживотна присъда в Стоунхийт?

Пол седеше мълчалив и ужасен, докато болният с мъка си поемаше дъх.

— Не! — заговори отново Суон със сух, напълно различен тон. — Има само един начин да ги принудиш да преразгледат делото. Трябва да разкриеш истинския убиец!

Тези думи, дошли като гръм от ясно небе, стреснаха Пол. По гърба му пролазиха студени тръпки. Досега той бе мислил само за невинността на баща си. Мисълта за действителния убиец не бе влизала в ума му. Сякаш нова, страхотна сянка се бе разпростряла на пътя му.

— Онзи човек, Рока — дръзна да се обади Пол след дълго мълчание. — Какво ще кажете за него?

Суон презрително поклати глава.

— Той няма нищо общо със случая. Не би му достигнала и смелост. Само искаше да спаси кожата си. Като заговорих за кожа — болният присви устни в гримаса, — сещам се за кесията, която бе намерена до трупа. Няма да повярваш, но тази неидентифицирана кесия бе изработена от най-фината кожа на света… ощавена човешка кожа.

Настъпи момент на абсолютна тишина.

Суон продължи в същия горчиво-сатиричен тон:

— Виждаш ли, остава ти само да пипнеш този тип, достатъчно извратен, че да притежава такава вещ, да го свържеш с още няколкото потулени засега доказателства и ето ти го убиецът. — Отново онова сардонично потрепване на лицето. — След петнайсет години… би било сравнително лесно.