Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

Суон пак замълча, за да си почине, като се бореше за повече въздух.

— Следващата стъпка беше да се заведат тези важни свидетели на очна ставка със задържания. Шефът лично ги придружи, присъствах и аз. Единайсет полицаи в цивилни дрехи бяха строени в една стая заедно с Рийс Матри. Беше стандартна процедура за разпознаване, която някои считат, че е един напълно честен тест. Тъй или иначе и двамата свидетели бяха положителни в идентификацията си. Матри бе отведен в Уъртли и официално обвинен в убийството на Мона Спърлинг.

Болният с усилие се обърна на една страна и впери погледа си право в Пол.

— Аз все още не мислех, че песента му е изпята… Обвинението срещу него беше прекалено перфектно и чувствах, че все някъде ще се пропука, но дотогава не се бях съобразявал с прокурора. Може би мислиш, че груповият началник — честният и упорит Дейл — беше главно отговорен за онова, което сполетя Матри, но не и пак не! Ако се оцени кой какво е свършил, явно този умен мъж, Спрот, беше човекът, който изпипа цялата работа. Сега той е сър 16 16 Низша благородническа титла. — Б.пр. Матю, издигна се близо до върха на стълбата и по всичко личи, че ще се изкачи и по-нагоре; но тогава беше неизвестен никому и отчаяно амбициран да успее. Още в минутата, в която го чух, разбрах, че си беше поставил за цел да обеси Матри.

Е, започна се. Обвинението призова всичките си експерти. Не призоваха само доктор Тюк, лекарят, който пръв бе видял трупа. Вместо това, освен съдебния лекар Добсън, повикаха и един професор на име Дженкинс, който свидетелства, че бръсначът марка „Фрас“ би могъл да причини уврежданията, оказали се фатални за жертвата. Не беше готов да се закълне, че е имало следи от кръв по бръснача или по дрехите на обвиняемия, но заяви, че е намерил следи от тъканни телца и клетки от бозайник, т.е. човек.

След това дойде ред на графолога, който се закле, че полуизгорялата бележка, намерена в апартамента на жертвата е била написана от Матри „с преправен почерк и с лявата ръка“. Когато Колинс и Бърт застанаха на свидетелската ложа, те надминаха себе си. Бърт специално, с нейното младо, невинно лице, големи, честни очи, направи силно впечатление на съдебните заседатели. Тя се изправи там като ангел и се закле: „Това е същото палто!“ и „Този е същият човек!“, и отново — като имаше предвид идентификационната процедура — с истинска гордост каза: „Аз първа го посочих с пръст!“.

След това дойде и обвинителната реч на прокурора. В продължение на три часа Спрот се отприщи и говори без пауза и почивка, и без нито една предварително написана бележка. Думите се лееха от устата му и омагьосаха съда. Особено когато обрисува картината на престъплението — бога ми, майсторски го направи. Виновникът, стиснал бръснача в джоба си, брутално напада беззащитната си любовница, майка на нероденото му дете, и после хуква през глава да се укрие в чужда страна… Казвам ти, майсторски го изигра. Съдебните заседатели попиваха всяка дума със зяпнали уста.

Речта на защитата беше просто безполезна след това блестящо слово. А и финансовите й средства бяха незначителни. Адвокатът беше възрастен човек — муден, с тънък глас, недобре беше разучил случая по много точки. Изглежда, твърде малко знаеше за някои обстоятелства, които биха били благоприятни за довереника му.

Е, скоро всичко свърши. Виновен! Протестите на обвиняемия, че е невинен, ме пронизваха като с нож. Но стражата го завлече извън залата и всички бяха много доволни. Наградата от двеста и петдесет лири бе изплатена на Колинс и Бърт. Бог знае, че те си я спечелиха.

Най-сетне силите на болния, изглежда, го напуснаха; той се отпусна назад в леглото и с изтощен глас обяви, че не би могъл да продължи.

— Елате утре или вдругиден. Тогава ще чуете останалото.

В тясната стая се възцари зловеща тишина. Булия мълчаливо се изправи, наля малко вода в една чаша и я поднесе към устните на Суон. Той я погълна, без да се помръдне. През цялото време Пол бе седял, подпрял глава на ръцете си, разтърсван от бурни емоции. Множество въпроси трептяха на езика му, но той разбираше, че не би трябвало да ги задава, че днешната среща е приключила. Суон беше затворил очите си и лежеше напълно неподвижен, неспособен за каквото и да е по-нататъшно усилие. Докато Марк излизаше на пръсти от стаята, Пол се изправи, олюлявайки се, стисна ръката на болния и се запъти към вратата.

Беше ли възможно един невинен човек да бъде погребан жив в продължение на петнадесет години? Несигурен и объркан, люшкащ се насам-натам в догадките си, Пол едва посмя да оформи този страшен въпрос в съзнанието си.