Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

Пол усети, че устата му пресъхна. Той се взря с невярващи очи в този чудат нов приятел, който спокойно му кимна.

— Не беше много трудно… след онова, което каза. Наех бързо едно такси и проверих всички списъци на хората, получаващи социална помощ, регистрите на приютите за бездомни и всички градски болници. Суон е в болницата Белведер.

Стаята, в която лежеше Суон, бе дълга и тясна, с варосани стени и полегат таван с ред кръгли прозорчета. Това беше отделението за бедни — голо и мрачно спално помещение. Леглото, напълно скрито зад параван, бе повдигнато на дървени трупчета, а на пода лежеше кислородна бутилка, снабдена с дълъг инхалатор. Неопределимият дъх на болест и органично разложение бе надделял дори над острата миризма на карбол.

Подпрян на две възглавници, Суон лежеше с изопнати крайници и очи обърнати към тавана. Скелетът му показваше, че явно някога е бил едър мъж, но сега просто се беше стопил, а изпитото му лице — хлътналите бузи удължаваха носа му — жълтееше с бронзов оттенък на бялата възглавница. Пръстите му, отпуснати на завивката, се бяха уширили по върховете си. Неговото повърхностно, отпуснато дишане, почти не раздвижваше контурите на гръдния му кош.

Беше следобедният час за посещения и край леглото стояха изправени Пол и Марк Булия. Пристигнали бяха преди десет минути и Марк, нелишен от такт, бе представил Пол на болния. След това Пол му беше отправил пламенна молба и апел. Сега, завладян от значението на момента, чакаше Суон да заговори.

Бившият полицейски инспектор не бързаше. И той си имаше свои мисли. Без да помръдне, погледът му се премести върху Пол и след пауза забеляза с тих, дрезгав глас:

— Ти приличаш на него.

После отвърна очи към таванското прозорче и дълго мълча, докато отново подхвана със същия глас:

— Странно е, че трябваше да те срещна чак сега. След онова, което ми се случи, се заклех да си държа устата затворена. Бях глупак, че изобщо я отворих. Но ти си син на Матри. А с мен тъй или иначе вече е свършено. Затова, сега ме слушай!

Последва кратка пауза. Суон, изглежда, ровеше дълбоко в миналото.

— Когато ми възложиха да разследвам убийството в Елдън, бях огън човек, доста по-различен от това, което съм сега. Спомням си, сякаш беше вчера, когато се появи голямата улика. Една „слушалка“ 15 15 Човек, който шпионира и дава сведения за конете и жокеите при конни състезания срещу заплащане. — Б.пр. на букмейкърите, казваше се Рока, се появи в управлението… Да, Хари Рока — един слабохарактерен негодник, какъвто повече не съм виждал и толкова паникьосан, че едва говореше. Все пак каза достатъчно: бил приятел на убитата жена от дванайсет месеца, често преспивал с нея у дома й и прекарали заедно нощта на седми септември. Нямал обаче нищо общо с убийството: на осми и девети септември бил в Донкастър на конните състезания и имал дузина свидетели, които щели да го потвърдят. Дошъл бил доброволно, да очисти името си от подозрение.

Е, това не ни помогна много, защото знаехме, че Мона Спърлинг е имала доста широк кръг обожатели, но за всеки случай решихме да задържим Рока. Когато чу, че е задържан, той позеленя и тогава всъщност изпя всичко. Разказа ни за приятеля си Рийс Матри, който също си падал по Мона Спърлинг. Каза ни колко разтревожен бил Матри от публикуването на ръчно нарисуваната картичка. На всичко отгоре ни осведоми и за опита на Матри да си осигури фалшиво алиби. Тази новина беше чудесна за нас. След като бяхме тъпкали на едно място почти цяла седмица, посочваше ни се гореща следа. Нещата станаха още по-горещи, щом узнахме, че мъжът, когото вече търсехме, току-що е отпътувал за пристанището на Ливърпул. Телефонирахме веднага в Ливърпул и Рийс Матри бе задържан.

Суон млъкна и овлажни устните си.

— За негово нещастие, Матри беше избухлив човек, оказа съпротива при задържането и направи фаталната грешка да удари един полицейски офицер. Прибави към това и обстоятелството, че го бяха заловили в момента на отпътуването му за Южна Америка — вече се получава една силно изобличаваща го ситуация. При това той веднага утежни още повече положението си. Естествено, при предварителния разпит първият въпрос, който му бе зададен, беше: „Къде бяхте между осем и девет часа през нощта на осми септември?“. Без да знае, че приятелят му го е предал, Матри отговори: „Играх билярд с един мъж на име Рока“. Това вече беше необорим аргумент.

Суон отпусна главата си назад и помътнелите му очи просветнаха особено.