Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

— Трябва да ти разкажа и за моя шеф, груповия началник. Сега той оглавява полицията в Уъртли — Адам Дейл. Син на фермер от Къмбърланд, той се бе изкачил по стълбицата, като проправяше пътя си нагоре от самото дъно. Строг, дисциплиниран, справедлив към хората си, първокласен офицер, никога в живота си не беше вземал подкуп. Дейл беше влюбен в работата си и често ми се хвалеше, че можел да подуши престъпник от една миля разстояние. И от самото начало той надуши Матри.

Разгорещен от собствените си думи, болният се напрегна и се повдигна на лакът.

— Но за мен вече не беше толкова лесно. Макар че доказателствата изглеждаха много убедителни, изтъкнах им, че Матри бе ангажирал билетите за Южна Америка на свое собствено име и бе наел съвсем открито, без да крие самоличността си, стаите в ливърпулския хотел за себе си и за семейството си. Това беше нещо немислимо за човек, който се страхува от преследване и иска да заличи следите си. Освен това, въпреки веригата уличаващи го доказателства, Матри ми направи благоприятно впечатление. Не се опита да отрече, че е познавал Мона Спърлинг, призна, че той е нарисувал и изпратил пощенската картичка. Твърдеше, че връзката му с жената била мимолетна, по-скоро нетраен флирт, което впрочем съвпадаше с кокетния и малко смешен надпис: „Раздялата усилва чувствата“. Освен това раните нанесени на убитата бяха така ужасни, че биха могли да бъдат причинени само от много силен индивид, а Рийс Матри бе човек със слабо телосложение. И характерът му беше слаб и лекомислен — това ми се стори възможното обяснение за детинския му опит да си уреди алиби чрез Рока. Изнервен, обезпокоен все повече и повече и разтревожен от широкото разгласяване и публичното достояние, предмет на което стана глупавата му картичка, той може би е почувствал нужда да потърси нечия подкрепа. Глупав ход, но такъв, че напълно съвпадаше с подозренията.

Изложих всичко това пред шефа, но той не искаше и да ме изслуша, толкова беше убеден — и то съвсем честно — че е заловил престъпника.

Суон се отпусна на възглавницата си и отдъхна за момент, преди да продължи по-спокойно:

— Официалното мнение работи по установени канали — никой не знае това по-добре от мен — и рутинната процедура, пусната в ход от Дейл, следваше стандартната и, разбира се, съвършено уместна практика. Той искаше да открие между принадлежностите на Матри оръжие, което да може да се свърже с уврежданията на жертвата. Искаше да открие кървави петна по дрехите на Матри. Необходими му бяха свидетели, които да идентифицират задържания като мъжа, видян на местопрестъплението.

Дейл откри оръжието почти веднага в един от куфарите му. Това беше голям старомоден германски бръснач, леко ръждясал от неупотреба. Матри охотно призна, че го има от години, наследил го от баща си. Често се изкушавал да го изхвърли, но се въздържал от сантиментални подбуди. Чуй сега: ако обвиняемият бе употребил бръснача, за да извърши убийството, беше ли правдоподобно, че така грижливо ще го запази за нас в куфара си, за да го намерим? Не и пак не! Без изключение, първото действие на един убиец е да се отърве от оръжието. Но Дейл почти подскачаше от гордост и задоволство, когато ми показа бръснача. „Не ти ли казах? — обяви той. — Сега вече го пипнахме.“

Бръсначът беше изпратен на експертите — да го изследват за следи от кръв — заедно с голям пакет от облеклото на Матри. Междувременно продължаваше разпитът на свидетелите, които в нощта на убийството бяха видели как убиецът бяга от апартамента… мистър Прюсти, Едуард Колинс и Луиза Бърт. Прюсти беше късоглед, Колинс — простоват младеж, който свидетелстваше с видима неохота. Луиза Бърт обаче беше различна по характер. Това младо момиче бе зърнало престъпника само за секунда време в една тъмна и дъждовна септемврийска нощ, на улица почти без осветление. При все това тя претендираше, че може да даде най-точни подробности за външността му. Още виждам кръглото й сериозно лице, когато даваше показанията си.

„Мъж на около трийсет и пет години — каза тя. — Висок, слаб и мургав, с размити черти на лицето, прав нос, гладко избръснат. Носеше карирано кепе, бозава на цвят мушама и кафяви ботуши.“

В началото Дейл беше доволен от това описание. Но тук, след арестуването на обвиняемия, оркестърът засвири друга мелодия, защото Матри не беше нито висок, нито мургав, нито гладко обръснат, а среден на ръст, със светла кожа и кафяви мустаци. Също и облеклото му беше съвсем различно. Но и Луиза Бърт не падаше по гръб. Протестира, че са я объркали, че говорила бързо, без да обмисли добре първите си показания. Тя съвсем спокойно подмени високия и гладко избръснат мъж, с по-нисък и с мустаци. А Колинс, който веднага след престъплението ми беше заявил категорично, че не би могъл със сигурност да идентифицира мъжа, сега се съгласи с Бърт. Лекото карирано кепе стана тъмна мека шапка, мушамата — сиво широко пардесю. Накратко, показанията бяха така променени, че макар и неясни, биха могли да съвпаднат с описанието на Матри.