Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

— Не мога да си го обясня — унило отвърна Бърт. — Като размислих, изглеждаше, че е имал мустаци. Казах ви, че направих всичко каквото можах.

— Разбира се, че сте го направила — каза утешително Греъм. — Това става все по-очевидно. Ех, ще оставим настрана онези дреболии като незапалената улична лампа, мустаците, промененото описание на облеклото и ще преминем на нещо дори по-необикновено.

В залата цареше напрегната тишина. Самочувствието на Луиза Бърт се бе изпарило. Тя продължаваше да търси с поглед някакво насърчение от Спрот, после от полицейския началник и когато и двамата с мрачни лица отказаха да срещнат погледа й, тя се огледа отчаяно наоколо си. Изведнъж съзря Пол. Трепна. Очите й се разшириха и ярка червенина обля бледите й пълни бузи.

— Въпросът е — продължи Греъм, — за връзката ви с Едуард Колинс. Бяхте ли приятели с него?

Луиза Бърт избухна в плач и вкопчи ръце в облегалката пред себе си.

— Чувствам се зле — изскимтя тя. — Не мога да продължа. Имам нужда да полегна. Току-що съм омъжена.

Съдията Фрейм се намръщи и с това усмири слабото хихикане, което изразяваше напрежението в залата.

— Болна ли сте? — попита той.

— Да, сър, да, Ваша Светлост. Трябва да си почина.

— Милорди — каза разумно Греъм, — с ваше позволение, напълно съм съгласен, че на свидетелката трябва да се осигури известна почивка. След това трябва обаче отново да я призова, предвид друга материя от голяма важност, по която искам да получа показания.

След кратко съвещание съдиите се съгласиха. Докато помагаха на Луиза Бърт да слезе от свидетелската ложа, съдията Фрейм хвърли поглед към часовника в съдебната зала, който показваше четири без пет. С отсечен глас той отложи разследването за другата сутрин.

Тяхна Светлост съдиите веднага се изправиха. Спрот, който бе седял нащрек в очакване да отложат заседанието, бързо се измъкна от съдебната зала през празната гардеробиерна и един страничен изход. Беше решил да не спира при репортерите и да губи време в празни приказки. Наредил бе на Бенкс колата му да го чака в четири часа. Автомобилът беше там и настроението му изведнъж се разведри, когато, пресичайки улицата, съзря жена си на задната седалка. Втурна се към закрилата и убежището, които предлагаше колата, и нареди на Бенкс да кара към дома. Спусна стъклената преграда, облегна се назад върху меката сива тапицерия и взе ръката й в своята.

Денят беше мъчителен за деспотичната му натура. Особено го изтормози обръщението на Греъм. Нещо повече, професионалният му инстинкт го предупреждаваше, че иде и по-лошо. Потръпна при мисълта за Бърт и какво Греъм можеше да измъкне още от нея. Затворил очи за момент, той предвкуси от блаженството да си почине на тишина. После каза:

— В природата ти беше да дойдеш, Кетрин. Знаех, че на теб винаги мога да разчитам.

Тя не отговори.

Полуотворил очи, той забеляза, че тя беше необикновено бледа и вместо следобедна копринена рокля, носеше обикновен костюм от туид и мека филцова шапка, прихлупена над очите й.

Кетрин издърпа ръката си от неговата.

Той се изправи в седалката си.

— Не потръгна лошо — заговори той, за да успокои себе си, пък и нея. — Разбира се, Греъм търсеше сензация, както впрочем и очаквахме. Започна да рови из калта и да я хвърля по нас — евтината хрътка.

— Недей, Мат.

Изненадан, той се наведе към нея.

— Но какво има?

Тя изви встрани нежната шия и бялото си лице и се загледа навън през прозореца.

— Не мисля, че мистър Греъм е евтин.

— Какво?

— Мисля, че той е честен и искрен.

Руменото му лице стана тухлено червено.

— Не би казала това, ако го беше чула днес.

— Аз действително го чух.

Тя отвърна лице от прозореца и като подпря бузата си на изящните си дълги пръсти, за пръв път го погледна с измъчените си, потъмнели очи.

— Бях в галерията, на задните редове. Трябваше да дойда. Трябваше да те подкрепя, да те поддържам с любовта си, да чуя, че си очистил името си от тези злобни внушения и намеци. Вместо това…

Стреснат, той впери поглед в нея, докато кръвта започна да се отдръпва от лицето му. Тя да влезе в съдебната зала и да чуе всичко, беше последното нещо, което би пожелал.

— Не би трябвало да идваш — каза той ядосан. — Говорил съм ти. Съдът не е място за жени. Не ти ли обясних предварително! Почти всеки човек, който е видна обществена фигура, трябва поне веднъж в живота си да поеме доза горчиво лекарство. Ала това не е причина жена му да наблюдава как той гълта горчилката.