Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

По даден от мистър Греъм знак старата дама слезе от свидетелската ложа и извикаха името на професор Валентайн.

Лицето, което сега пристъпи напред, беше нисичък и натрапчиво услужлив на вид мъж на около петдесет, облечен професионално в пооръфан редингот със сатенени ревери, висока бяла яка и черна връзка. Имаше нездрав вид и над високото му чело се издигаше кичур дълга черна коса, която падаше назад към раменете и му придаваше вид на второразреден импресарио. След като положи клетвата, той зае поза с едната ръка на хълбока и другата на облегалката пред себе си, готов, както изглеждаше, за всяка евентуалност.

— Мистър Валентайн — започна благо Греъм, — вие, както разбирам, имате известни познания по почерците.

— Аз съм професор по графология — заяви с достойнство Валентайн. — Притежавам съответната диплома. И мисля, тоест мога да кажа, че репутацията ми на експерт е всеобщо известна.

— Превъзходно. Всъщност на процеса вие свидетелствахте, че бележката, намерена в апартамента на убитата жена, с която е била уговорена срещата, е била написана от Рийс Матри?

— Да, сър… специално бях поканен от обвинението.

— По това време вие схващахте тежестта и важността на вашето мнение и бяхте съвършено сигурен, предполагам, че то е било правилно и вярно?

— Без съмнение правилно, сър. Имам голям опит и съм удостоверявал валидността на частни и държавни документи в ред случаи от първостепенна важност.

— Тогава бихте ли ни казали, мистър… простете, професор Валентайн, как стигнахте до такова съвсем категорично заключение?

— Чрез употреба на увеличително стъкло, сър. Сравних увеличени снимки на текста на въпросния документ с образец от почерка на обвиняемия от пощенската картичка, за която той призна, че е написана от него. Така, благодарение на подготовката и опита си, можах да стигна до недвусмисленото заключение, че бележката също е била написана от Матри, макар и с преправен почерк.

— Преправен по какъв начин?

— По простия и често прилаган начин да се държи писалката с лявата ръка.

— Аха! Значи бележката, с която е била уговорена срещата, беше написана с лявата ръка?

— Извън всяко съмнение, сър. И то, от обвиняемия Матри.

— От Матри — съгласи се с усмивка Греъм. — Такава твърда убеденост естествено придава и самоувереност. Аз не съм специалист по въпроса, професоре, за да вникна в тайните на вашето изкуство. Въпреки това, според мнението на най-големите авторитети в тази област, на доказателства от този вид, основани само на лично мнение и на теорията, невинаги може да се разчита безрезервно. Може би сте чули за случая Адолф Бек?

Професорът не отговори, но лицето му придоби високомерно изражение.

— В този случай, професоре, един експерт графолог с призната репутация заяви под клетва, че известни писма са били написани от един човек на име Адолф Бек, който по силата на това доказателство бе осъден на пет години затвор. В края на тези пет години, които той излежа изцяло, беше доказано безспорно, че не той е писал писмата и е напълно невинен. Експертът графолог е направил чудовищна, непростима грешка, захвърлила за пет години един невинен човек в затвора.

Ядосан, Валентайн тръсна назад косата си.

— Аз нямам нищо общо със случая Бек.

— Разбира се, че не, професоре. Вашият случай беше Рийс Матри и това е, което непосредствено ни засяга. Сега според вашето мнение има три отделни и ясно разграничими пункта. Първо: бележката е написана с лява ръка. Второ: почеркът е бил преправен. И трето: бележката е била написана от Матри. Бихте ли ни казали кои от тези находки основавате на факти и кои върху лични умозаключения?

Професорът сега изглеждаше доста смутен, но отговори с известно раздразнение:

— И най-неопитния новак, сър, може да разбере от наклона и разположението на буквите, че въпросната бележка е писана с преправен почерк и с лява ръка. Що се отнася до третата точка, тук се изисква техническа квалификация от по-висок разред… бих могъл да употребя дори думата „интуиция“… един вид шесто чувство, което помага на експерта да разпознае даден специфичен почерк измежду стотици други.

— Благодаря ви, професоре — каза спокойно Греъм. — Точно това исках да узная. Нека обобщим. И така, с всичките си сетива вие се убеждавате, че бележката е написана с преправен почерк и с лява ръка. С шестото си чувство обаче, с вашата интуиция, твърдите, че е била написана от Матри. Това е всичко.

Професорът, сега по-разрошен и по-високомерен отпреди, отвори уста сякаш искаше да каже нещо, ала изглежда отсъди, че е по-разумно да го премълчи и се оттегли.