Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

Пол усети, че го обля гореща вълна на възмущение, после почувства хлад. Нима на всяка крачка щяха да срещат спънки? Ала Найджъл Греъм само наклони глава, приемайки решението на съда със съвършено равнодушие.

— Милорди, схващам, че вашето намерение е да ограничите колкото е възможно броя на свидетелите. По тази причина ще призова само петима, на което евентуално не можете да възразите. Досежно въпросът, който повдигнахте за онези, които са видели трупа, ще си спомните, милорди, от разучаването, което сте направили по случая, че доктор Тюк — лекарят, който пръв е видял трупа на убитата жена непосредствено след настъпването на смъртта — не е бил призован да свидетелства на процеса. Милорди, в целия ви опит не бихте могли да назовете и един случай, при който лекарят, пръв огледал трупа, да не е поканен да свидетелства. Защо в този случай такъв основен и важен свидетел е бил пренебрегнат? Доктор Тюк сега е покойник, но вдовицата му е тук днес, за да отговори на този много съществен въпрос.

През съдебната зала премина оживен ромон, когато извикаха името на мисис Тюк. След малко тя зае мястото си в свидетелската ложа — възрастна жена, облечена в черно, на чието обикновено, набръчкано лице бяха изписани почтеност и честност. Тя положи клетвата, после се изви към Греъм, който с непринуден тон започна разпита си:

— Вие сте вдовицата на доктор Тюк, който почина през 1933 година и няколко години преди смъртта си практикуваше в района Елдън на Уъртли?

— Това е така, сър.

— Знаете ли, че съпругът ви беше повикан в дома на мис Спърлинг в нощта на убийството?

— Знам.

— Каза ли ви той нещо свързано с това?

— О, да. То беше такова ужасно събитие, че много пъти сме говорили за него.

— Изрази ли съпругът ви по някакъв повод изненада, че на процеса не са го призовали за свидетел?

— Изрази наистина. Казваше, че това било много съществено. Казваше, че… — Тя млъкна, отправяйки боязлив поглед към съда.

— Не се страхувайте, мисис Тюк. Целта на този съд е да се сдобие с вашите показания, не да ги потисне. Какво казваше той?

— Казваше, че съдебните власти не считат мнението му за съществено.

Вълна от оживен интерес премина отново през залата и за пръв път вниманието на публиката се насочи към сър Матю Спрот. Макар и много добре да беше запознат с фактите, Пол също се почувства завладян от надигналата се възбуда.

— Разкажете ни, мисис Тюк — продължи Греъм, — със свои думи възгледите на съпруга ви по въпроса, който той многократно е споделял с вас.

Свидетелката не отговори веднага. Отпи вода от чашата пред нея.

— Е, добре, сър — започна тя. — Доктор Тюк винаги мислеше, че убийството не би могло да бъде извършено с бръснач. По негово мнение, инструментът е бил твърде различен — островръх и проникващ, по-скоро хирургически скалпел, отколкото нещо друго.

— Как той е стигнал до това заключение?

— След внимателно изследване на уврежданията по трупа. Както знаете, сър, той намери дълбока проникваща рана в дясната страна на шията, после обширен разрез достигащ до лявото ухо.

— И тъй, заключението му беше, че първо, островърхо и с тънко острие оръжие е било забито дълбоко в големите съдове на шията, преди вторично нанесената дълбока порезна рана?

— Да, сър.

— И че един бръснач със своя закръглен, тъп край не би могъл да постигне такъв резултат?

— Точно това казваше той, сър. Вярваше също така, че нападението е извършено от някой много силен физически и в разярено състояние индивид. Нещо повече, разположението на раните и начинът, по който кръвта е плиснала върху килима близо до трупа, го караха да вярва, че ножът е бил държан от човек, който си служи с лявата ръка.

— Човек, който си служи с лявата ръка — повтори Греъм с особено натъртване, вперил малко строг поглед в свидетелката. — Спомняте си това ясно и определено, така ли?

— Напълно ясно и определено! — Устните на вдовицата леко потрепнаха. Тя продължи със затрогващо достойнство. — За мен доктор Тюк беше добър съпруг, сър. Аз уважавам паметта му. Мислите ли, че бих му приписала думи, за които знам, че са неверни?

— Нито за момент. Само исках да направя вашата добросъвестност неоспорима и очевидна за целия съд.

Изглежда, усетил предизвикателство в тези думи и в моментния поглед, отправен му от Греъм, държавният адвокат каза малко сопнато:

— Не разбирам с каква цел тази свидетелка беше разпитана толкова подробно. Засега нямам въпроси.

— В такъв случай това е всичко, мисис Тюк. Много сме ви задължени. А сега моля да се яви следващият свидетел.