Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

Мистър Греъм се обърна към съда:

— Милорди, с ваше позволение ще призова съдебния лекар доктор Добсън.

Отново държавният адвокат, въпреки туловището си, пъргаво скочи на крака.

— Милорди, трябва енергично да възразя. Вие сте съгласни, че ние не сме тук, за да гледаме делото отново. Съдебният лекар беше подробно изслушан на оригиналния процес. Недопустимо е да повтаря показанията си.

— Освен ако — намеси се спокойно Греъм, — както заявихте вие, тази необходимост не произтича от нови факти.

Последва напрегнат момент, мълчалив сблъсък на волите, нарушен от гласа на съдията Фрейм.

— Вие желаете да призовете съдебния лекар именно на това основание?

— Ако Ваша Светлост не възразява.

Съдията кимна в знак на съгласие и един тъмнокос мъж с атлетична фигура, пъргава походка, с приятно мъжествено лице, облечен в морскосин костюм, прекоси залата. Със спокойствието на човек, често заставал на това място, той се качи в свидетелската ложа.

— Доктор Добсън — започна Греъм с подкупващ маниер, — вие чухте теорията на доктор Тюк, изложена от вдовицата му кратко, но много ясно пред съда, досежно уврежданията на убитата жена. Какво е мнението ви за тази теория?

— Глупости.

Думата не беше произнесена с презрение, а с обезоръжаваща усмивка и предизвика весело оживление в залата. Макар че веднага се овладя, Матри изскърца със зъби и изгледа свирепо и двамата.

— Глупости ли, докторе? Не е ли силна думата?

— Попитахте ме за мнението ми. Казах ви го.

Пол притаи дъх. Усъмни се дали беше разумно да се призове съдебният лекар и се страхуваше, че Греъм ще се провали с този самоуверен и непоколебим свидетел. Ала спокоен и невъзмутим, младият адвокат продължи:

— Може би сте противник на теориите въобще?

— Когато намеря жена с прерязано гърло и глава почти отделена от тялото, не изпитвам особена нужда от теоретични спекулации.

— Разбирам. Вие веднага заключихте, че смъртоносното оръжие е очевидно едно — бръснач.

— Нито веднъж не съм споменал думата „бръснач“.

— Но обвинението в обвинителния си акт изрично изтъква като действително фатален инструмент бръснача.

— Това не е моята област.

— Тогава да се върнем към вашата област. Да оставим настрана теоретизирането. Какво беше вашето заключение, ако имате такова, по отношение на оръжието?

— Че раните са нанесени с изключително остър инструмент.

Оправдано, но по погрешни мотиви, докторът започваше да се нервира.

Греъм благо му се усмихна.

— И така, както доктор Тюк е твърдял, убиецът би могъл да употреби тънко остро оръжие, например скалпел.

Раздразнение и честност открито се сблъскаха по лицето на Добсън.

— Да — каза той накрая, — предполагам би могъл. Стига да е имал известни познания по анатомия.

— Известни познания по анатомия — повтори Греъм, придавайки на фразата вълнуващо значение, въпреки спокойния си тон. — Благодаря ви, докторе… много ви благодаря. А сега… вие извършихте аутопсията на убитата жена, нали?

— Естествено.

— Вие открихте, че е била бременна?

— Посочих този факт в доклада си.

— Уточнихте ли срока на бременността?

— Разбира се — разгорещи се малко съдебният лекар. — Да не би да искате да кажете, че съм изпълнил задълженията си небрежно и безотговорно?

— Далеч съм от подобна мисъл, докторе. Каквито и различия да имаме по въпроса за метафизиката, аз съм убеден във вашата абсолютна почтеност. От колко време беше бременна убитата жена?

— Три месеца.

— Сигурен ли сте?

— Така сигурен, както че стоя в тази ложа. Докладвах, че тя е била бременна от три месеца… може би ден, два повече.

— И вашият доклад беше изпратен на обвинителя?

— Разбира се.

— Благодаря ви, докторе. Това е всичко.

С приятна усмивка Греъм отпрати Добсън, после се обърна към съда.

— Милорди, с ваше позволение ще извикам четвъртия си свидетел.

Появи се мършав дребен мъж, с тясно лице, плешив и преждевременно остарял, облечен в кариран костюм, твърде голям за съсухрената му фигура.

— Как се казвате?

— Хари Рока.

— Настоящо занятие?

— Коняр… в хиподрума Нотингам.

— Преди петнайсет години вие разкрихте пред полицията фалшивото алиби, което Матри се беше опитал да си уреди.

— Да.

— Познавахте ли Матри добре?

— Срещахме се тук-таме с него.

— Къде се запознахте?

— В Шърууд Пуул… през януари 1921 година.

— А по-късно го запознахте с Мона Спърлинг?

— Така беше, сър.