Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

— Можете ли да си спомните кога точно стана това запознаване?

— Много добре си спомням. Беше в деня на големия конен хендикап 57 57 Състезание, при което се дава аванс или се прави отстъпка в разстояние, тегло или време на състезатели от по-нисък разред. — Б.пр. през юли в Кетърик. Спомням си го много ясно, защото бях заложил пет лири на победителя… Уорминстър.

— Казвате юлския хендикап?

— Да, сър. Проведе се на четиринайсети юли.

— Споменахте ли точната дата на следователя?

С наведена глава, Рока помълча за малко.

— Не си спомням.

— Опитайте се да освежите паметта си.

— Не — Рока упорито поклати глава, — не си спомням. Те не се интересуваха много… види се не мислеха, че е важно.

— Разбирам. Не е било важно да се докаже, че най-зловещото внушение, най-осъдителната брънка от всички показания срещу Матри е била от гледна точка на времето една абсолютна невъзможност. Достатъчно. Благодаря ви.

Докато Рока се запъти към мястото си в залата, Греъм отправи благ поглед към съда.

— Милорди, моята следваща свидетелка е Луиза Бърт.

Тя влезе наперено, само с лека сянка на безпокойство в ъгълчетата на очите си, с онази превзета самоувереност, която Пол така добре познаваше. Тя не видя Пол, нито пък погледна към Матри, който от момента на влизането й впери в нея поглед, искрящ от омраза.

След като положи клетва, Греъм се обърна към нея със своя най-учтив подход:

— Вие сте Луиза Бърт, нали?

— Да, сър. Поне бях. — Тя стана предпазлива. — Както вероятно знаете, съвсем неотдавна се омъжих.

— Нашите поздравления! Много сме ви задължени за появата ви тук, особено в такова време.

— Трябва да кажа, че за нас беше изненада, когато ни свалиха от кораба. Ама аз с най-голямо желание се подчиних, сър.

— Благодаря ви. Мога да ви уверя, че не сте била призована тук без съответната причина. Разбирате, сигурен съм в това, че показанията, които дадохте на процеса преди петнайсет години, бяха от изключителна важност и всъщност може би решаващи за осъждането на обвиняемия.

— Направих всичко, каквото можах, сър — отвърна скромно Бърт. — Повече от това не мога да кажа.

— Да си дойдем на думата сега. Нощта на убийството е била вярвам, тъмна и дъждовна.

— Да, сър. Спомням си я като че ли беше вчера.

— И беглецът, който изскочи от номер петдесет и две на Ашоу Теръс, тичаше много бързо?

— Наистина много бързо, сър.

— Толкова бързо, че профуча край вас за секунда.

— Предполагам, че за толкова, сър. — Бърт говореше замислена.

— И все пак добихте една много ясна и пълна представа за този човек. Носел, казахте вие, бежова мушама, карирано кепе и кафяви ботуши. Обяснете ни сега как можахте за миг и в тъмнината да го видите и опишете така подробно, и така пълно?

— Е, видите ли, сър — отвърна Бърт самоуверено, — той пробяга под уличната лампа. И тя го освети напълно.

— Часът беше осем без двайсет?

— Точно така, сър. Тръгнах от пералнята с моя приятел в седем и половина, а до номер 52 е по-малко от десет минути път.

— Така че сте абсолютно сигурна за времето?

— Мога да се закълна, сър. Всъщност вече се заклех.

— В такъв случай, как сте могла да огледате толкова добре беглеца под уличната лампа? В района Елдън по заповед на общината в сила от 1921 година, уличното осветление не се пали преди осем часа вечерта.

За пръв път Луиза Бърт видимо се смути и крадешком потърси с поглед Дейл, който умишлено бе отместил погледа си от свидетелската ложа.

— Изглежда лампата е светела, сър — настоя най-сетне свидетелката. — Видях го за миг, но образът му просто се запечата в мозъка ми.

— Тогава защо този запечатан образ обективно и съществено се различава от последното ви показание, подписано от вас след повторен разпит в полицейския участък?

Бърт провеси глава унило и не каза нищо.

— Би ли могло да е заради това, че сте получила известен тласък и насочване от следствените органи?

— Възразявам, милорди — буйно скочи на крака държавният адвокат, — на подобни недопустими и непростими намеци.

— Е, тогава да оставим това — съгласи се разумно Греъм. — Ако не греша, вие казахте, че бягащият мъж е бил гладко избръснат, нали?

— Да — отвърна след известно забавяне Бърт.

— Вие направихте това изявление веднага и без колебание. Публикуваха го в пресата и то не би могло да бъде оттеглено назад, освен ако от вас не се снеме всякакво доверие. — Греъм направи пауза. — Така или иначе, човекът, който идентифицирахте в Ливърпул като беглеца, тоест Матри, беше с мустаци, каквито е носил през предшестващите шест години.