Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

Притиснат и напрегнат на мястото си, Пол си пое дълбоко дъх. Ден след ден, поставил на изпитание нервите си, той бе следвал педантично грижливата подготовка на случая от Найджъл Греъм. Едва можеше да повярва, че най-сетне разследването бе започнало. Почувства, че очите му се замъглиха, когато Греъм се изправи. Висок, строен и съвършено владеещ се, хванал с една ръка ревера на тогата си в традиционната поза, младият адвокат се обърна към съда. Тонът и маниерът на речта му бяха съвсем неформални, напълно лишени от риторика, почти в разговорен стил.

— Милорд — обърна се той към председателя на съда, — на 15 декември 1921 година и през следващите дни, тъжителят Рийс Матри бе съден в съда на графството Уъртли по обвинение, че на осмия ден от септември 1921 година в град Уъртли е убил Мона Спърлинг. Тъжителят ви не се призна за виновен и процесът продължи пред жури, председателствано от съдията мистър Омен. На 23 декември 1921 година Матри бе осъден на смърт. Впоследствие смъртната присъда произнесена над вашия тъжител, беше смекчена от министъра на вътрешните работи с присъда за доживотен затвор, по силата на която тъжителят бе преместен в затвора на Негово Величество в Стоунхийт, където бе държан в продължение на петнайсет години.

Министърът на вътрешните работи, упражнявайки кралски прерогатив, назначи този съд да разследва пълно материята, по която тъжителят е бил осъден и предвид свързания с това обществен интерес, нареди процесът да е публичен. Аз се явявам от името на тъжителя и ще покажа, че той е невинен по обвинението, съдържащо се в указания обвинителен акт; че присъдата му следователно е погрешна, несправедлива и представлява груба съдебна грешка.

Пол наблюдаваше изпод вежди тримата блюстители на реда, които седяха толкова близо до него, че ако се наведеше встрани, можеше да докосне всеки от тях до рамото. Профилът на полицейския началник Дейл изразяваше пълна невъзмутимост. Изражението на Омен беше високомерно разсеяно. Спрот, протегнал напред крака, се беше позачервил, но погледът му беше твърд и решително безразличен. Пол отмести очи към самотната, тромава фигура на баща си, изстрадващ отново изпитанието на един публичен процес, и изведнъж сърцето му затупа лудо, със задушаваща енергия. Макар и късно, най-сетне щеше да има реабилитация за този човек. Бързо, за да не загуби самообладание, той отмести погледа си.

Греъм, след като завърши предварителното си изложение, бе замълчал и за момент си позволи да погледне изпитателно към съда. След това със същия овладян маниер започна пледоарията си:

— Милорди, до преди дванадесет месеца случаят Рийс Матри лежеше заровен в прашните архиви на Министерството на вътрешните работи. Този случай е бил забравен за цели петнайсет години; осъденият убиец е излежавал доживотната си или по-точно смъртната си присъда в затвора на Негово Величество; всичко е било наред за обществото.

Тогава по чиста случайност синът на този осъден убиец, от когото са били укрити всички факти на престъплението, открил ненадейно позора, ужасното петно лепнато върху баща му. Този позор и това петно в известна стенен се наследявали и от него. При все това, победен от фактите, той вярвал в силата на закона и ужасен приел срамната даденост, че родителят му е убиец. Все пак тласкан от синовна обич и преданост, той бил принуден — почти против волята си — да разкрие ужасните обстоятелства довели баща му до това тежко престъпление. Започнал упорито и решително; в течение на месеци на страдание и най-жестоко противопоставяне, разкрил стъпка по стъпка цялостните факти по този забравен случай. Милорди, поради тези усилия и резултатите постигнати с тях, ние сме се събрали тук, в този съд, днес.

Встъпителните думи на Греъм и спокойната тържественост, с която бяха произнесени, произведоха сензационен ефект върху публиката. Пол, приковал очи в пода, потрепери вътрешно, когато след полагащата се пауза, Греъм поднови изложението си и като поглеждаше от време на време в книжата пред себе си, продължи да определя и анализира фактите по арестуването, процеса и осъждането на Рийс Матри през 1921 година. Макар и запознат с тези отдавнашни събития, Пол не можа да удържи прилива на парещи чувства, докато Греъм спокойно подхвана и точка по точка в безпогрешна последователност изложи в подробности косвените доказателства, които бяха оплели в мрежата си баща му.

Брилянтната, умело построена реч трая почти три часа с едно прекъсване за обяд. В края на тази реч, преди да бе отзвучал несъмненият й ефект, Греъм спокойно и методично, без да прояви признаци на умора, се поклони към съда и обяви, че желае да призове свидетелите си.