Арчибалд Кронин - Отвъд бездната

И на другия ден времето бе също тъй хубаво и в ясната утринна светлина перспективата изглеждаше по-малко тягостна. Противно на очакванията си, Пол спа добре и когато се събуди, бе готов да посрещне трудностите си с нова решимост.

Майка му трябваше да пристигне от Белфаст в единайсет часа. Докато се бръснеше и обличаше, хранеше надеждата, че тази допълнителна подкрепа ще подобри положението поне материално.

Най-сетне неизбежно беше затворът да не промени баща му — само естествените му чувства го бяха накарали да пренебрегне този факт. Ала времето, топлотата и семейната обич можеха да смекчат и преродят и най-коравото сърце.

Закуси сам в ресторанта. После се качи горе и по коридора отиде до другата спалня. Не без известно лошо предчувствие опита бравата на вратата. За негова изненада тя се отвори леко и той с облекчение влезе в стаята.

Матри все още спеше, проснат на леглото като мъртвец, заровил посивялата си глава под лакът, с измачкани в безредие завивки и възглавници, захвърлени на пода. Пронизан от ново съжаление, Пол се взря в скупчената фигура на баща си, толкова беззащитен в съня си. Реши да не го буди. Откъсна лист от хотелските бланки, които лежаха на бюрото в ъгъла и написа:

Отивам да посрещна влака. Надявам се, че ще си готов, когато пристигнем.

Пол остави бележката си на видно място върху стола с нагънатите нови дрехи и излезе.

Почувствал се ободрен и укрепнал, той се запъти пеш към центъра. Пътят му вървеше успоредно с канала и Пол премина покрай живописна сцена с керван от баржи, които товареха на кея и малко увеселително корабче, готвещо се да отплава.

На гарата се разбра, че експресът закъснява, но двайсет и четири минути след времето по разписание, локомотивът, запъхтян, се зададе зад завоя. След момент влакът спря на главния перон. От най-предното купе слезе малка група — майка му, Ела и Иманюел Флеминг.

Пол видимо трепна — не беше очаквал да види пастора и дъщеря му. Наистина, те тъй дълго бяха отсъствали от мислите му, че той се почувства смутен и в доста неловко положение. Ала нямаше време за размишление, вече го бяха видели. Флеминг беше вдигнал ръка за поздрав, а Ела му махаше с малката си бяла кърпичка. След малко преминаха бариерата 55 55 При изходите на английските железопътни гари има бариери, на които се проверяват билетите на пристигащите пътници. — Б.пр. . Скупчиха се около него, като го поздравяваха ентусиазирано и говореха всички едновременно с безредие от разчленени фрази. Очите на майка му бяха влажни, а Ела не бързаше да издърпа от неговата, облечената си с ръкавица ръка, докато пасторът, застанал някак в заден план, му се усмихваше с разбиране и одобрение.

Запътиха се към трамвайната спирка. Флеминг и майка му тръгнаха напред, докато той, както изглежда се очакваше от него, ги следваше с Ела отзад. Руменина от вълнение бе оцветила восъчнобледото й лице. Късата й гладка коса бе измита с шампоан и неотдавна накъдрена. Тя носеше нов светло гълъбов костюм и спретната, малка сива шапка, изпод която блестяха очите й. Хващайки го под ръка, тя веднага заговори със самоуверен тон:

— Е, трябва да ти кажа, Пол, че ти дължим едно унизително извинение. На колене трябва да паднем пред теб. И ще го направим, ако пожелаеш. Поне аз ще го направя. — Тя му хвърли бърз, свойски поглед. — Разбира се, ние нямахме представа с какво си се заел, иначе всичко би било по-различно. Мислехме, че ти просто рушиш блестящата си кариера и разстройваш за нищо живота си. А това бе възможно най-лошото за всички, които те обичат. Чувствахме, че ако ти бяхме помагали или насърчавали, това би направило нещата по-лоши. Пък и както ти казах, никога не допускахме… А то виж какво излезе, да, виж какво извърши ти, великолепно момче. Когато научих новината едва не припаднах, от радост искам да кажа. Бях в кухнята и приготвях какао, когато татко се върна от енорията и ми каза. Трябваше да полегна за малко, докато дойда на себе си. О, Пол, скъпи, трябва да ти кажа, че въобще не бях добре. Едва не се поболях от тревога по теб, заради очернянето ти и всичко друго. Ала не искам да говоря за скромната си особа, макар че и аз страдах по свой мълчалив начин. Ти, Пол, ти си великата, забележителната личност. Ако би могъл само да прочетеш белфастките вестници, а сигурна съм, че и тук са били същите, би разбрал какво мислеха хората за теб. По цялата страна името ти беше в устата на всички. Естествено, никой не би желал евтини сензации и вулгарна популярност в такова време и аз наистина се зарадвах, че във влака не ни посрещнаха фотографи, макар че, трябва да ти кажа, ги очаквах. Харесва ли ти новия ми костюм, скъпи? Мисля, че е като за пролетта, но в по-пастелен тон и подходящ за случая. Както ти казах, триумфът е твой, Пол, и искам да му се наслаждаваш напълно. Естествено и молитвите трябва да са помогнали, и двамата го знаем. Не е минала нощ, без да се помоля за тебе на Всевишния.