Арчибалд Кронин - Песен за петаче

— След вечеря тук си правим малки музикални вечеринки просто за да се развличаме… ако проявявате интерес към тези неща…?

Майка ми си призна, че обича много музиката.

— Може би… — предположи той, — може би самата вие свирите мъничко… или пеете?

За мое огорчение тя каза, че всъщност би предпочела само да слуша. Толкова силно бе разочарованието ми, че забравил за свенливостта си, възкликнах:

— О, не, сър. Мама свири на пиано изключително добре. Веднъж свири на концерт пред стотици хора. А може също и да пее.

Младият мъж ме погледна с такова одобрение, че аз се изчервих от задоволство. Отмествайки с добре обигран жест погледа си от майка ми, която също се бе изчервила, той заговори тихо:

— Добре казано, стари приятелю. Може би с общи усилия ще съумеем да убедим твоята майка да се посвети на компанията ни. А сега, моля да ме извините, но трябва да ви изоставя заради ваната си. Няма нищо по-хубаво от една вана след ден, прекаран на открито. Оревоар засега. Ще се видим отново.

Майка ми ме сгълча, докато се качвахме по стъпалата.

— Надявам се, че твоят приятел с шотландските карета няма да стане досаден със своите музикални вечеринки. Голям е лигльо, не мислиш ли?

Въпреки това забелязах, че тя облече най-хубавата си рокля — червена, с дантелена яка, която бе изчеткала и изгладила старателно, преди да тръгнем от Ардфилън. Пременена с нея, майка ми изглеждаше изключително красива.

Когато гонгът ни извика за вечеря, господин Сомън бе вече в трапезарията и стоеше в твърде небрежна и дружелюбна поза, кръстосал ръцете си зад гърба. Беше облечен в снежнобяла риза, пристегната с черна папийонка, с добре изгладени черни панталони и поплинено сако на шотландски карета. Помислих си, че изглежда невероятно елегантно, точно както го приеха и всички останали. Сакото, което очевидно бе ново, предизвика приглушени коментари на одобрение. Прилежно намествайки столовете на дамите, той скромно призна, че го е купил в Балатър след игрите.

Имаше само един човек от компанията ни, който изглеждаше недоволен от това общо ласкателство. Започнахме вечерята си с великолепна доматена супа с нещо като леща в нея — много допаднало ми на вкус. От време на време Бейли Никъл хвърляше по някой язвителен поглед изпод стърчащите си вежди към новата дреха на господин Сомън. Изведнъж той подхвърли:

— Вие, сър, разбира се, знаете, че карето на сакото ви е Маккензи.

— Наистина ли, за бога? Радвам се да го чуя.

— А наметалото, което носите, е Макгрегър. Докато шарката на баретата ви е на кралската фамилия Стюарт. Изглежда, че преди да сте си заминали, ще се превърнете в човека, събрал всички кланове на едно място 26 26 Според шотландските обичаи всеки член от даден клан (род) носи дрехи от вълнен плат на карета с уникални и точно определени цветове, определящи принадлежността му към съответния клан. — Б.пр. .

— О, желая им щастие на всичките — отвърна ведро Сомън. — Обичам сборовете и от видените от мен шотландски девойки, танцуващи рил на осморки, мога да заявя, че истински харесвам всички кланове.

— И все пак, като изключим факта, че е почти незаконно да носите каре, към което не принадлежите, каква е вашата цел, човече?

— Когато си в Рим, се дръж като приятен стар римлянин. — Сомън се засмя ведро и добродушно, без ни най-малко притеснение. — Това е мотото ми, когато пътешествам. Миналото лято бях в Швейцария. Когато слязох от последната планина, ако ме бяхте видели, нямаше да можете да ме различите от Вилхелм Тел. И беше много вълнуващо.

Бейли продължи да нахалства с любопитството си.

— Вие трябва да имате някакъв сериозен бизнес, щом като можете да пътувате толкова много.

Сомън наклони глава и отговори с внезапно променен сериозен глас:

— Да, сър. Моето семейство са може би най-старите търговци на тютюн в града Лондон. Ние сме производители на цигари, сър. Мога ли да ви покажа нашите продукти?

Той извади една табакера от марокенова кожа и я отвори, показвайки пред погледите ни редица от дълги, плоски, елегантно изглеждащи цигари. Докато табакерата минаваше от ръка на ръка, видях красиво напечатания в синьо на всяка цигара надпис — „С. Р. Сомън. Специални №1“.

— Мога ли да ви предложа една, сър?

— Не, благодаря — изсумтя Бейли, напълно зашеметен от демонстрацията на солидни позиции. — Имам си лула.

След тази размяна на любезности, в която производителят на цигари явно бе надделял, вечерята продължи с подновена дружелюбност. Когато госпожица Кинкейд ни даде знак, всички станахме и отидохме в гостната или както госпожица Ейли я наричаше — „най-добрата стая“. Завесите бяха спуснати срещу вечерната хладина, а в камината гореше приятен торфен огън, разнасящ ароматни миризми на планински ливади. Докато наоколо се сервираха кафе и масленки, Сомън се приближи до пианото и застанал до клавишите, изсвири „Котешкия марш“ с един пръст.