Арчибалд Кронин - Песен за петаче

— Виж ти! — възкликнах аз с изумен глас. — Мухоядно растение!

— Точно така. Сега ще го изровим — не обичам росянката — засади го в торфен мъх и можеш да го наблюдаваш как действа вкъщи.

— Може ли аз, госпожице Гревил?

— Защо не?

Тя ми даде мъничка градинарска лопатка, извадена от ботаническата кутия, и когато растението бе прибрано на сигурно място, ми показа с жест, че вече съм свободен.

— Сега, Керъл, след като положи началото, можеш да се разходиш сам наоколо. Извикай ме, ако намериш нещо, което да изглежда вълнуващо.

Отдалечих се от нея, преизпълнен с такова ентусиазирано желание, че дори не бих го приел за възможно, ако не го изживявах в момента. Изгарях от нетърпение да демонстрирам търсаческите си умения. За мое огорчение, макар госпожица Гревил да имаше успех, несвикналите ми очи не можеха да открият нищо. Най-накрая, след дълго лутане, ненадейно се натъкнах на великолепен екземпляр на зановец, подал връхчето си от гъстата трева, голям колкото хиацинт и с пурпурноцикламени цветове.

— Бързо, госпожице Гревил — извиках възбудено. — Моля ви, елате бързо.

Тя дойде.

— Вижте го само, госпожице Гревил. Не е ли красавец?

Спътницата ми направи великодушен жест на съгласие.

— Orchis maculata. Длановидно подземно стебло, зелен трицветник, с три жилки. Първокачествен екземпляр. Поздравявам те, Керъл. А ако сега успеем да намерим и неговия съсед, morio, можем да се считаме за щастливци.

Поруменях от гордост, наблюдавайки я как откърши две цветчета от копиевидното стебло, които ми подаде заедно с няколко други екземпляра, събрани от нея, за да ги прибера в кутията.

Бяхме стигнали до една плитка котловина сред полето, вероятно стар заслон за овце, естествено прикрит от едната страна от извисил се мраморен скален хребет. Тя погледна нагоре към камънака. Бледото слънце бе увиснало директно над главите ни.

— Не мислиш ли, че това място е удобно за обядване, Керъл?

Веднага одобрих терена.

— Виж тогава какво ни е приготвила Кемпбъл.

Започнах да разопаковам раницата, вадейки с благоговение влажните, увити в салфетки пакети, забелязвайки със задоволство, че между тях имаше и няколко домашно правени пирожки с месо. Най-отдолу, мушнато до термоса с кафе, видях да се подава гърлото на едно шише великолепна Комриска лимонада. Тази проява на предвидливост ме развълнува тъй дълбоко, че съвсем несъзнателно възкликнах:

— О, госпожице Гревил, вие сте толкова мила!

— Кемпбъл — отвърна спокойно тя.

— Но Кемпбъл не ме харесва.

— Кемпбъл никога не разкрива чувствата си.

— Но, госпожице Гревил, Кемпбъл не ми отговаря, когато я питам нещо.

— По природа Кемпбъл не е предразположена към разговори. Освен това тя е твърде глуха.

Приключили с Кемпбъл, ние започнахме обяда си. Тъй като храната бе надхвърлила моите очаквания, аз изядох невероятно количество — едно гастрономическо удоволствие, станало възможно поради факта, че самата госпожица Гревил прояви пълно безразличие към пирожките с месо. Тя бе свалила шапката си и седнала с изправен гръб и затворени очи, с онази лека, вглъбена и отчуждена усмивка, застинала на лицето й, се бе предала във властта на силите на безграничната пустош. От време на време, докато продължавах здравата да гълтам, се зазяпвах в нея със смесено чувство на страх и благоговение. Вятърът дюдюкаше монотонната си мелодия сред пиреновите стебла, а над главите ни кръжаха ято дъждосвирци и чирикаха песента си сред синьото небе. Не се чуваше никакъв друг звук, освен слабото жужене на подранила пчела.

— Мога ли да ви кажа нещо, госпожице Гревил? — рискувах да се обадя, пресягайки се към последния сандвич с яйце и шунка. — Мисля, че много ще ми хареса да се занимавам с ботаника.

Невъзмутимо тя наклони главата си на една страна.

— Тогава съвсем скоро ще осъществим още някоя екскурзия с изследователска цел. Все още не сме намерили Orchis morio, за да си ги комплектуваш с maculata.

След като си починахме за известно време, ние се заехме отново със заниманието си, но този път не навлязохме навътре в полето, а в обратна посока — към пътя. Зареден с ботаническа страст, аз надминах себе си. Успяхме да намерим орхидея morio, плюс екземпляри от мирта, жълто огнивче и билето на Свети Джон, като на всяко едно от тях госпожица Гревил знаеше латинското название. Освен това тя ми показа и едно гнездо на калугерица с четири яйца в него, както и голям боровинков шубрак, който след няколко седмици щеше да даде плод.