Арчибалд Кронин - Песен за петаче

Докъде щеше да ни отведе този забележителен диалог е невъзможно да се предскаже, макар че несъмнено той, изглежда, предизвика у Нора поредица от потиснати с усилие вътрешни спазми. Но накрая бе прекъснат от настойчивите думкания по някаква външна врата и един глас извика:

— Хайде, отваряйте бе, за бога. Разсъхнахме се от чакане тук отвън!

При тази намеса Терънс се изправи на крака и освободи Джокър от командата си с истински апостолски жест и интонация.

— Това бе доказателство за теб, Малчо — отбеляза той, докато се отдалечаваше, — че Джокър никога не ме проваля.

Три бързи захапки и месото бе изчезнало.

След забележителната демонстрация настъпи кратка, малко неловка тишина, която бе нарушена от гласа на мама, викаща ме от площадката на стълбите. Очевидно бяхме настойчиво убеждавани да останем за през нощта у чичо Бърнард, но за мое голямо разочарование, тъй като таях в себе си необикновеното желание да възобновя запознанството си с Нора в кокошарника по вече изпитания метод, мама бе отклонила поканата. И сега, понеже минаваше четири часът, тя каза, че трябва да тръгваме за влака.

Докато мама си слагаше палтото и шапката, Лио, който досега не ми бе казал и дума и дори не бе показал с нещо, че е забелязал моето съществуване, се приближи бавно към мен. Докато неговото високо, тъжно, загадъчно присъствие се мержелееше над мен, той измъкна от джоба на излъсканите си панталони малка шепа дребни монети, сред които, след дълго и прилежно търсене, откри една от три пени.

— Вземи, момче — рече ми той. — И не я прахосвай. Това са пари, припечелени с тежък труд. И запомни за цял живот: Твоят най-добър приятел е твоята спестовна книжка.

Досега ни най-малко не бях впечатлен с нещо приятно от чичо Лио, но след като открих, че е и толкова беден — едно подозрение, накарало ме дори да се чувствам доволен — макар и да имаше желание да отдели тази монета за мен, въпреки че стойността й бе възможно най-малката в Кралството (забелязах, че е такава една тъничка, потъмняла на цвят и леко огъната, което ме накара да изпитам съмнения относно нейната използваемост), изведнъж изпитах към чичо си нотка на съчувствено съжаление и откровено му благодарих за жеста.

— Изглежда, Бърнард те е хванал здраво в ръце — каза той безучастно с тих глас, макар устните му да потрепериха отново. — За теб е готов да направи и невъзможното. Аз самият имам доста мизерен бизнес, но ако някога се нуждаеш от работа или искаш да изучиш търговския занаят, ела при мен. Казал съм го и на майка ти.

И без да каже довиждане, той се обърна и си тръгна.

Нора и Терънс, заменени в работата си от баща им, дойдоха заедно с нас до гарата. Колко бях доволен само, когато братовчедка ми ме хвана за ръка и започна да я люлее в ритъм с крачките ни. Изчервих се от вътрешно задоволство, след като Тери ме попита дали все още мога да тичам бързо. Беше толкова хубаво да сме отново навън на открито, където свежият ветрец издуха от главата ми всички онези странни и противоречиви впечатления, така ненадейно струпали се наведнъж върху мен. Крачките на мама също изглеждаха доста бодри — като че ли не се бе чувствала много комфортно в къщата на Бърнард, а и след като трябваше през цялото време да се държи спокойно и твърдо да отстоява позициите си, денят за нея се бе превърнал в страхотно изпитание.

Седнала до мен в ъгъла на третокласното купе, тя стоеше мълчаливо, без да отрони нито дума. Взирайки се напрегнато в лицето й, усетих как върху нея се спуска тъга. За какво ли си мислеше? Без съмнение, за баща ми, може би и за това колко благословено по-различен бе той, какъвто бе и Саймън, за разлика от онези, другите братя. А дали не мислеше за странностите в живота си — за ранното детство и младежките си години — и двете толкова прилежни и праволинейни, и така силно контрастиращи с онова, което трябваше да преживее и изтърпи днес? Не можех да разбера със сигурност. Тогава почувствах, че единственото, което имаше някакво значение в момента, беше, че тя ме бе притиснала силно към себе си, докато влакът пуфтеше покрай Ломъндовите изби и набирайки скорост, ни отнасяше през бледия, спокоен залез към смрачаващата се долина на Фрун отвъд хоризонта.

През втората седмица на април мама и аз се пренесохме долу в къщата на госпожица Гревил — това бе паметна промяна не само като смяна на местоживеенето, но и като започване на нова страница в нашия живот. Така благосклонно предоставеното ни жилище бе много удобно за нас и във всяко едно отношение отговаряше на нуждите ни. Разполагахме с две хубави стаи в задната част от първия етаж на просторния мезонет, които макар и неголеми, иначе бяха добре осветени и изпълнени със свежест, тъй като и двете гледаха към поляната; плюс тях имаше и една друга, съседна, по-малка стаичка, представляваща в действителност дълбока ниша, която госпожица Гревил, инсталирайки вътре газова печка и порцеланов умивалник, бе трансформирала в малка, но използваема кухня. В близост до нашите помещения имаше също така и баня. Несъмнено всички тези приготовления бяха направени с много грижовност и предвидливо обмисляне с единствената цел да се чувстваме удобно, и макар да нямах точна представа за сумата, плащана от майка ми като наем, според мен, по необходимост, във всички случаи тя беше несъизмеримо скромна и изразяваща по-скоро желанието на госпожица Гревил да ни бъде от помощ, отколкото да отговаряше на някакви нейни подли планове за печалбарство.