Арчибалд Кронин - Песен за петаче

— И дотам ще стигнем може би, но по-късно — отвърна мама. — Сега не мога да се разделя с него. Уговорила съм се със съседката, дамата от долния етаж, да наема три стаи в нейната къща. Тя ще наглежда Лорънс, когато не е на училище.

Значи ние отивахме у госпожица Гревил! Добавена към предишните изказвания на мама, за които бях също толкова неподготвен, тази вест действително ме изненада и едновременно ме изпълни с много вълнения и размисли. Докато Бърнард продължаваше да говори за мама с най-оптимистични предсказания за бъдещия й успех, аз се опитах да предвидя какви промени ще настъпят вследствие на новото ни място за живеене и въпреки че не успях да стигна доникъде, някак си усещах, че това ще има сериозни последствия. Дискусията между мама и моите чичовци продължи, но аз вече бях преминал отвъд състоянието да мога да концентрирам вниманието си върху разговора им, макар от време на време да долавях интуитивно песимистичния тон в забележките на чичо Лио.

— Добре тогава — декларира той най-сетне. — След като вече си взела решение по въпроса, няма какво повече да говорим.

В последвалата пауза чичо Бърнард направи някакъв знак на Терънс, който кимна и се изправи на крака.

— Ще отиде да отвори долу — обясни Бърнард с въздишка. — Животът трябва да продължи.

— Първо ще нахраня кучето — рече Тери. — Нора, донеси му вечерята. Искаш ли да дойдеш? — добави братовчед ми, отправил снизходителен поглед към мен.

Слязохме на двора по една външна стълба, която не бях забелязал преди. Отблъсквайки обезумелите скокове и възбуденото треперене на Джокър с думите „Долу, звяр“, Терънс избърса един сандък от праха и седна отгоре му замислен.

— Е, Малчо, ето ни отново заедно.

— Да, Терънс.

— Само дето причината да сме заедно не е от най-добрите.

Сред настъпилата пауза той ме изгледа от горе надолу.

— Всъщност кой те накипри така нескопосано?

— Госпожица О’Риърдън.

— Така си и мислех. — Той поклати бавно глава с пренебрежение. — Знаеш ли какво, Малчо, ако не внимаваш с жените, те могат да те съсипят. Трябва да се научиш да отстояваш позицията си и да не им даваш да те управляват, иначе до края на живота си оставаш под тяхна власт.

Напътствията на Терънс не ми бяха съвсем понятни, но след като, изглежда, се отнасяха по някакъв начин до моето благополучие, аз при сегашното си положение ги приех за своеобразна форма на любезност. Тъкмо се канеше да ме удостои с още някой и друг мъдър съвет, когато се появи Нора с чиния в ръка, на която лежеше дебел и стърчащ от краищата на чинията резен сурово месо.

— По-добре да побързаш, Тери. Отвънка се е събрала цяла тълпа с изплезени езици.

— О, нека почакат, това тъкмо ще засили жаждата им. Искам да покажа Джокър на Малчо. — Държейки на разстояние кучето от себе си, чиято подобна на камшик опашка сега подскачаше неистово насам-натам, той взе чинията от Нора, постави я на земята и с тържествен глас, изпълнен с нотки на предупреждение, каза: — Петък.

Джокър, вече почти нахвърлил се върху месото, изведнъж замръзна на място, сякаш току-що бе поразен от смъртоносен електрически заряд. Изкривен над чинията във формата на силно извита парабола, с полепнала по челюстите му и увиснала надолу слюнка, той фиксира Терънс с напрегнат и умолителен поглед.

— Видя ли? — подметна Терънс, запалвайки си цигара с такова бавно и спокойно движение, сякаш искаше да усили още повече страданието на Джокър. — Това е едно добро, католическо куче. То никога няма да се докосне до сурово месо в дни на въздържание.

— Но, Тери, днес не е петък — възразих аз.

— За Джокър — рече братовчед ми — моята дума е над всичко. Така е, човече. За това куче аз съм толкова непогрешим, колкото и Папата. След малко ще му кажа, че е събота.

Бях силно впечатлен от видяното, докато изведнъж в главата ми не изскочи една мисъл.

— Ами как се оправяш по време на Великите пости, Тери? Тогава на практика се пости почти всеки ден.

— По време на Великите пости — повтори след мен братовчед ми в отговор. — По време на Великите пости ние го освобождаваме от обета. Да, човече, това е едно много свято куче. Макар и да изглежда странно, като се замисли човек, че го купих от един господин, евреин, казваше се К. К. Финк. Имах малко проблеми, докато го отуча от навиците му да яде храни според еврейските религиозни обичаи, но в крайна сметка, благодарение на Господа, успяхме да сменим вярата му. И тези ми усилия бяха възнаградени, човече! Сега той е така предан и благочестив. Трябва да видиш как само се преструва на куц точно преди да го включа в състезанието.