Арчибалд Кронин - Песен за петаче

В този момент влезе припряно братовчед ми Терънс, изглеждащ по-изискан и по-красив от всякога, направо мъж мечта, и когато Бърнард изрече думата „милост“, ние всички седнахме долу.

Богатата трапеза ми даде ново потвърждение за великодушието на чичо Бърнард, което бе още по-достойно за похвала, като се има предвид собственото му затруднено финансово положение. Докато с разсеяно изражение на лицето леля Тереза непрекъснато влизаше и излизаше, носейки от кухнята нови запаси от пресни, горещи ястия: наденички, лебервурст, варено пиле — никога досега не бях виждал такива количества храна на едно място — Бърнард непрекъснато ни подканяше да ядем и имайки предвид дълбоката му скръб, се държеше със забележителна душевна твърдост. Мама нямаше много апетит, нито пък аз. Рубиненият портвайн започваше да взима своите жертви и аз усещах главата си като натъпкана с памук — едно твърде необикновено, но все пак не неприятно, олекотяващо чувство, което ме накара да забравя всичките си предишни нещастия. Въпреки това най-любопитно от всичко бяха държанието и гастрономическите проявления на чичо Лио, който до края на помена с решителна твърдост бе запазил чинията си, пълна догоре с храна, избягвайки като чумави горещите, разнасящи аромата си гозби на леля Тереза, и се ограничи само с чаша мляко, една обикновена пшеничена кифла, дъвкана невероятно упорито и дълго, плюс четири таблетки, извадени от малко шишенце, което той измъкна от джоба на жилетката си.

— А сега, моя скъпа Грейс — рече Бърнард, загледан в майка ми с почтително съчувствие, — ако нямаш нищо против, нека да проведем нашия малък семеен разговор относно твоето бъдеще. От това, което научих, нашият беден Конър не ти е оставил кой знае какво, ако мога да се изразя така, без да го приемаш като обида.

— Почти всичко, което имахме, отиде в бизнеса на Конър — отговори тихо мама. — Но то бе много разумно изразходвано. Той изплати всички свои дългове до последното пени — към Хейгман и към банката. Бе господар сам на себе си.

Чичо Лио, който досега не беше казал нищо, имаше странен маниер да не поглежда директно към никого. Сега погледът му се отправи някъде високо над главата на мама и той попита песимистично:

— А той беше ли застрахован?

— Не. Предполагам, че е опитал да го направи, но му е било отказано.

— И какво точно има в банката? — продължи да упорства Лио, гледайки все още в тавана.

— Ами всъщност двеста лири — отговори мама, като се изчерви. — Разбира се, трябва да се платят сметката на доктора и разходите за погребението.

Бърнард повдигна ръката си с жест на несъгласие, а на лицето му се изписа доброжелателно изражение.

— Нито дума повече за това, скъпа. Както вече ти казах, погребението е моя грижа, заедно с всичките му разходи. Ще отхвърлим също и докторската сметка.

— Дори и да се направи това, двеста лири няма да стигнат доникъде — обади се с мрачен глас Лио. — По мое мнение първото нещо, което ще трябва да направиш, е да продадеш част от мебелите и да се изнесеш от онзи голям, скъп апартамент.

— Вече съм уговорила това да бъде направено.

Искаше ми се да поздравя мама за спокойния, уравновесен отговор и духът ми бе толкова приповдигнат от видяното, че вероятно щях да го направя, ако Лио не бе продължил да говори:

— След това ще трябва да се опиташ да продадеш агенцията.

Мама поклати глава.

— Не.

— Защо не? Тя трябва да струва все нещичко… ако успеем да намерим купувач. Дори ОД да са поохладнели към намеренията си, те въпреки всичко би трябвало да направят някакво предложение.

— Не ми е нужен купувач.

Протегнах се под масата и потърсих ръката на мама. Беше студена и леко трепереше. Въпреки това тя продължи твърдо:

— Конър създаде този бизнес. Всичко това бе негова идея, при това великолепна. Освен от лоялност към него, аз няма да я продам, защото не искам да гледам как всичко ще отиде по дяволите. По същество работата е за един човек и аз съм уверена, че ще мога да я върша. Затова мисля да опитам. Възнамерявам да доразвия агенцията.

Настъпи тишина, след което Бърнард удари ентусиазирано с юмрук по масата.

— И ще успееш на всичкото отгоре! На твоя страна е съчувствието на хората, което ще работи за теб. Само заради това ще получаваш поръчки, а пък да не говорим изобщо за хубавото ти личице. За бога, та ти си една смела малка женица и заслужаваш да успееш. А момчето, какво ще стане с него? Ти по цял ден ще бъдеш в Уинтън. Да го изпратя ли в „Рокклиф“ вместо теб, както направих с моя Тери?