Арчибалд Кронин - Песен за петаче

Тъй като Нора определено не искаше да бърза, нито пък аз поради същата причина, ние тръгнахме бавно напред и след известно време стигнахме до града. Бях останал с впечатлението, че целият Берик е отишъл на спортния празник, но и тук улиците бяха пълни с хора, много от които, изглежда, бяха дошли от съседните провинции. На едно широко пространство близо до централния площад имаше нещо като панаир с въртележка и разни други развлечения.

— Страшно е оживено — отбеляза Нора. — Трябва да има някакъв празник.

Оглеждайки се наоколо за някое място, където да можем да хапнем, тя се спря пред малък ресторант с табло на прозореца, върху което пишеше: „Сьомга от Туийд, варена или на скара, 2 пенса парчето“.

— Би си хапнал малко риба, нали?

— С удоволствие — отвърнах. — Особено ако е на скара.

Не бях вкусвал сьомга от времето на охолните обеди у госпожица Гревил, които сега ми изглеждаха толкова далечни.

Влязохме вътре. Беше най-обикновена гостилница с разнасящи се от кухнята миризми и така претъпкана с хора, че едва успяхме да си намерим място.

Нора поръча сьомга за мен и чаша чай за себе си.

— Хапни нещо, Нора — примолих й се. — Хайде, моля те.

Тя само поклати глава.

Докато чакахме да ни сервират, аз казах:

— Все още не мога да разбера защо Терънс каза, че били имали неприятности.

— Лорънс, скъпи. Сега няма да обсъждаме това. Просто цялата работа беше един мръсен и дребен номер, за да се спечелят малко мръсни пари. Те са знаели през цялото време, че ти нямаш шанс да победиш. Но недей да виниш прекалено остро Терънс — той е мекушав и егоистичен, но иначе не е лош човек. За него това е било просто някакво развлечение. Донахю е този, който е виновен за всичко. Всичко това е измислено от него. — Гласът й стана твърд. — Надявам се тълпата да го е пребила. Само че не е. Ще се измъкне безнаказано, както винаги.

Тя извади носната си кърпичка и попи избилата по челото й пот. Дишаше тежко и учестено.

Най-сетне моята сьомга пристигна. Сервирана с чиния необелени картофи и донесена от един мъж по къс ръкав, парчето очевидно беше от доста голяма риба, каквито по принцип се въдеха в реката Туийд. Изведнъж установих, че съм премалял от глад и за един кратък, но активен момент проблемите ми останаха забравени. Едва след като практически бях приключил с яденето, забелязах, че Нора бе избутала чая си настрани недокоснат.

— Тук е толкова горещо — опита се да се извини тя. — Ще отида да се измия.

Изгледах я загрижено. Държеше се толкова несвойствено, дори и когато ходеше, че аз реших да тръгваме за влака колкото се може по-скоро. Докато я нямаше, поисках сметката от мъжа. Беше четири пенса. Платих с банкнотата, която Терънс ми бе дал, като добавих и три пенита бакшиш от рестото.

Тръгнахме нагоре по главната улица към железопътната гара. За нещастие тя се намираше на върха на склона, на който бе построен градът. Макар да не каза нищо, забелязах, че Нора се изкачваше с усилие. Но не след дълго стигнахме и намерихме гишето за билети отворено. Помислих си, че ще се оправи, като се качим във влака.

Нора извади портмонето си и поиска два третокласни билета до Уинтън.

— Трийсет и два и девет пенса, моля.

Чиновникът извади два картонени билета от рафта, придърпа към себе си малката черна машинка за печати и тъкмо се канеше да мушне билетите в процепа, когато ненадейно спря и погледна към нас.

— Искате ги с дата за понеделник, нали? Ранният влак тръгва в седем и петнайсет сутринта.

— За понеделник ли! — възкликна Нора. — Ще пътуваме тази вечер с влака в шест без десет.

— Тая вечер няма влак в шест без десет.

— Ама, моля ви се, има — запротестира Нора. — Погледнах специално в разписанието на Мърей.

Той измъкна мълчаливо разписанието, приведе се напред и смъквайки молива иззад ухото си, посочи към страницата.

— Виждате ли тази малка звездичка, госпожице. С изключение на неделите и местните празници. А днес, панаирната събота, е най-големият празник в района.

Погледнах с безпокойство Нора и видях, че новината й подейства шокиращо. Тя почти се смали пред погледа ми.

— Сигурно има и някакъв друг влак?

— Никакъв, госпожице. И утре също няма.

Мъжът ни изостави напълно и започна да събира някакви числа на листовете пред себе си.

Нора се подпря на перваза пред гишето. Помислих си, че ще припадне. По кожата ми премина ледена тръпка.

— Нора, трябва да отидем бързо при арката. Терънс може още да ни чака.