Арчибалд Кронин - Песен за петаче

Симс, в процес на събличане и практически гол, се приближи към нас. Той беше много по-млад от Първис, на около двайсет и шест-седем, със здраво телосложение, с къси мускулести крайници и масивни гърди, покрити с мъх от сплъстени черни косми. Не ми изглеждаше особено опасен, стори ми се прекалено тежък като цяло. Що се отнасяше до Първис — какво пък толкова, работата ми се видя направо смешна; той действително си беше на годинки.

— Е, желая ти успех, младок — рече добродушно Симс. — Нека най-добрият спечели и всекиму според способностите.

— По-добре се обличай, момче — каза Първис. — След малко ще бият камбаната.

Започнах да се преобличам. На пейките имаше още няколко участници. Някои обличаха потници, други затягаха шпайкове. Едно дългуресто момче, на което викаха Чък, по мое предположение на седемнайсет, бе единственото около моята възраст. Повечето от съперниците ми изглеждаха в приятелски отношения и от техните весели подмятания за предишни състезания се подразбираше, че са редовни участници във всички подобни мероприятия. Но аз едва забелязвах дори тях. От цялата бъркотия в главата ми на преден план бе изплувала една-единствена ясна и конкретна мисъл. Дали мошеничеството, извършвано от Донахю, можеше да бъде осуетено, ако аз спечелех състезанието. Поех дълбока глътка въздух. Бях дошъл, за да спечеля, бях обещал да спечеля и за бога, щях да спечеля!

Звънът на камбаната ни изкара от палатката. Докато излизахме, преброих участниците — бяхме всичко осем. Отвън от една шапка теглихме жребий за позиция. Изтеглих номер 4, което като стартово място беше умерено добро. После минахме през един тесен отвор в ограждението на площадката. Досега не бях осъзнал истинския размер на тълпата. Сега видях, леко уплашен, че тя е страхотна — огромен кръг от гледащи лица. Макар и да бе странно, но този кръг се оттегли назад, докато ние се подреждахме пред кривата бяла стартова линия. Приведен леко напред, с напрегнати тъпанчета, слухтящ за стартовия пистолет на рефера, аз виждах само блестящото слънце върху тревната писта, разпростряла се пред мен във формата на широк овал, мислейки единствено за факта, че три обиколки правят една миля.

Тряс! Изхвърчах едновременно с изстрела, като минах напряко във вътрешната страна на пистата и както си правех сметката още отначало, заех водеща позиция от самия старт. Бързото трополене на стъпки зад мен не ме безпокоеше. Бях отпред и възнамерявах да остана там. Движейки се свободно сред свежия хладен въздух, чувствах, че мога да продължавам така до безкрайност. Колко бързо минахме първата обиколка! И изведнъж, сякаш от много далеко, предвкусвайки триумфа от победата, аз чух как тълпата крещи името ми отново и отново. Бях по средата на втората обиколка, когато някакъв бегач, нито Симс, нито Първис, а неизвестен и непокровителстван от зяпачите състезател, неочаквано профуча покрай мен и ме откъсна с цели три ярда. Бе невъзможно да понеса такава обида. Под акомпанимента на продължаващите диви възбудени крясъци, аз се напрегнах и ускорявайки скоростта, го оставих отново зад себе си.

Само че изведнъж въздухът стана не чак така прохладен и движенията на крайниците ми далеч не чак толкова елегантни и пъргави. Въпреки това втората обиколка бе завършена и аз все още стоях начело. Оставаше още една, последната. С вдигната нагоре глава, с думкащо сърце, аз продължавах да тичам, съзнавайки, че губя сили, но молейки се да съумея да задържа водачеството си. Уви, молитвата не донесе никакъв отговор от небесните сили, към които бе адресирана. Бях на не повече от половин обиколка до целта, когато Първис профуча покрай мен с невероятен устрем, движейки жилестите си крака като бутала и загребвайки въздух с лакти. Проправили си път напред, зад мен се доближиха Симс и още двама други. Положих отчаяни усилия, но не можах да устоя на тази масирана атака. Собствените ми крака, ако те действително принадлежаха на мен, защото изобщо не ги чувствах, отказваха да се подчинят. Дробовете ми горяха, гърлото ми бе пресъхнало и едва поемах въздух. Разбрах, че с мен е свършено. Името ми вече не се викаше и заглъхна в ругатни, загубило се сред надигащия се рев на лозунга „Първис, татко Първис!“, който едва успявах да чуя сред обгърналата ме червена мъгла, плуваща пред очите ми.

Все още движейки се, но вече напълно сляпо, долових смътно със сетивата си как още сенчести форми преминаха покрай мен. Когато стигнах със залитане до скъсаната финална лента, зад мен бе останал само един-единствен бегач — тромавият дългуч, дето му викаха Чък. Финиширах предпоследен.